Български плодове гният по полетата през 2026 г. заради ниски изкупни цени

Десетки хиляди тонове праскови, сливи, дини, пъпеши и грозде може да останат непродадени заради цени под себестойността. Докато производителите настояват за спешна подкрепа, Министерството на земеделието отчита силна реколта и планира логистични центрове.

Десетки хиляди тонове български плодове и зеленчуци са останали по полетата през сезон 2026 г. Част от продукцията е изхвърлена, а друга изобщо не е прибрана заради ниските изкупни цени, които според земеделските производители не покриват разходите за производство, бране и транспорт.

Сред засегнатите култури са праскови, сливи, дини, пъпеши, краставици и грозде. Към момента няма точен национален отчет за унищожената или нереализираната реколта. Оценките за десетки хиляди тонове са на представители на сектора, а не официално обобщение на държавна институция.

Праскови и сливи: производители от Сливенско сигнализират за загуби

Най-сериозните сигнали за непродадена продукция идват от района на Сливен. Председателят на сдружение „Българска праскова“ Коста Петров заяви пред bTV, че около 2000–3000 тона индустриални и десертни праскови са останали по градините. В региона се отглеждат приблизително 10 000 декара с праскови.

По данни на bTV прекупвачи са предлагали между 40 и 50 евроцента за килограм праскови. Според производителите тези цени не покриват разходите им. При сливите първоначалните оферти на преработвателите са били 20–22 евроцента за килограм, а впоследствие са достигнали 28–30 евроцента.

Земеделци и овощари се събраха и в село Еленово, община Нова Загора, за да поискат по-добър достъп до пазари и спешни мерки за сектора. Производителят Димитър Андонов съобщи, че около половината от плодовете в неговите градини са паднали на земята заради липсата на реализация.

Дини и пъпеши остават на полето заради ниските изкупни цени

Проблемът засяга и производителите на дини и пъпеши. В района на Любимец поне 150 тона дини са останали неприбрани. Изкупните цени са паднали до около 8–12 евроцента за килограм, което прави прибирането и транспортирането на продукцията допълнителен източник на загуби.

В Добруджа производители от село Българево също са оставили част от реколтата на полето. Според информация на NOVA благоприятните климатични условия са довели до свръхпроизводство, а конкуренцията от внос допълнително затруднява продажбите.

Производителят Петър Георгиев, който обработва около 200 декара, заяви пред NOVA, че разходите му са нараснали приблизително три пъти, докато субсидиите не са се увеличили със същия темп. Голямото предлагане затруднява реализацията на продукцията и сваля цените за земеделците.

Министерството отчита силна реколта през 2026 г.

Оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните към 8 октомври отчита значителни количества прибрана продукция. Данните показват 19 626 тона праскови, 55 150 тона сливи и 107 756 тона винено грозде.

Отчетените количества включват още 87 940 тона дини, 31 081 тона пъпеши и 15 449 тона краставици на открито. Министерството уточнява, че информацията служи като ориентир за състоянието на пазара и няма статистически характер.

В района на Септември лозари също предупреждават, че десетки тонове грозде може да останат необрани. Според местни производители изкупните цени са между 30 и 35 евроцента за килограм. Те твърдят, че тези приходи не покриват разходите за работна ръка, препарати, гориво и обработка на лозята.

Държавата планира логистични центрове за българските производители

На фона на загубите земеделският министър Пламен Абровски заяви, че държавата ще съдейства за създаването на логистични центрове по области. Идеята е те да свързват местните земеделски производители с търговските вериги и да улесняват продажбата на български плодове и зеленчуци.

Производителите обаче настояват подкрепата да достига до тях навреме, преди продукцията да остане на полето. Според тях помощта трябва да бъде насочена към реалните проблеми с изкупните цени, разходите за производство и достъпа до пазари.

След края на сезона финансовите компенсации могат частично да покрият загубите, но не могат да върнат непродадената продукция на пазара. Затова земеделците настояват за мерки, които да осигурят реализация на реколтата, преди ниските цени да направят прибирането ѝ икономически неизгодно.