Украински медии: България спира военната и финансовата помощ за Украйна

Българският премиер Румен Радев съобщи в Дъблин, че страната спира военната и финансовата помощ за Украйна от армейските складове, но няма да пречи на други държави членки на ЕС да подкрепят Киев.

България преустановява изпращането на оръжие и боеприпаси от складовете на въоръжените си сили към Украйна и няма да отпуска нови средства за закупуване на въоръжение за Киев. Това съобщават украински медии, позовавайки се на изявление на премиера Румен Радев, направено вчера в Дъблин, съобщава Гласове.

Изявлението на Радев е от 14 ноември, ден след думите му пред журналисти в ирландската столица. Украинските издания „Цензор.НЕТ“ и агенция УНН акцентират върху края на доставките от военните складове. Украинската редакция на „Радио Свобода“ и LB.ua поставят на преден план спирането на финансовата помощ, а „Интерфакс-Украйна“ подчертава, че София няма да блокира решения на други държави от ЕС за подкрепа на Киев.

Край на оръжейните доставки от складовете

Агенция УНН съобщава, че България вече няма да снабдява Украйна от запасите на българската армия. Според изданието Радев е посочил, че оръжейният износ за Украйна намалява постепенно, а позицията относно армейските резерви е била обявена още при формирането на неговия кабинет.

„Цензор.НЕТ“ напомня, че българските военнопромишлени предприятия са изнасяли значителни количества продукция през 2022 и 2023 година. Радев е обяснил последвалия спад с промяна в търсенето – в началото на пълномащабната война Украйна е имала остра нужда от боеприпаси, докато сега на бойното поле се използват все повече дронове. Премиерът е допълнил, че българските предприятия продължават да продават продукция на фирми партньори в други държави.

Финансова помощ и позицията на България в ЕС

„Радио Свобода“ и LB.ua уточняват, че отказът от ново финансиране се отнася конкретно до покупката на въоръжение. Като причини Радев е посочил процедурата на Европейския съюз при прекомерен бюджетен дефицит и затрудненото състояние на резервите на страната. Съветът на ЕС е открил тази процедура през юли въз основа на тогавашната прогноза за бюджетен дефицит от 4,1% от БВП за 2026 година, при референтна стойност от 3%.

„Интерфакс-Украйна“ подчертава, че България няма да възпрепятства други държави членки да отпускат средства на Киев. Темата за българското участие е била повдигната и на 10 ноември във Варна, след срещата на Радев с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тогава БНР съобщи, че София няма да се включи в обсъжданото допълнително финансиране от 45 милиарда евро, предвидено за покриване на част от очаквания бюджетен недостиг на Украйна през 2027 година.

Условия за евентуална бъдеща помощ

„Цензор.НЕТ“ отделя внимание и на условията, при които България би обсъдила бъдеща подкрепа. Радев е посочил като възможни направления хуманитарната помощ, електроснабдяването и медицинските дейности, като е поискал гаранции за целевото изразходване на средствата.

Ако България участва като гарант по заем, премиерът настоява помощта да стига пряко до българската общност в Украйна. Още във Варна Радев заяви, че страната продължава да подкрепя украински семейства, пребиваващи в България, и да съдейства за възстановяването на украински електроцентрали и железопътна инфраструктура.