Правителството създава единен национален орган за пътен контрол и безопасност

Нова структура и дигитален център ще следят трафика денонощно с камери, бодикамери и сензори — целта е по-малко катастрофи и повече приходи за НАП, Митници и ТОЛ.

Правителството подготвя мащабна реформа в пътната безопасност чрез създаването на единен национален орган и национален център за управление и контрол на данните за движението по пътищата. Реформата беше обявена от премиера Румен Радев преди заседание на Министерския съвет.

Защо е нужна реформата

По думите на Радев в момента контролът на пътното движение е разпокъсан между различни институции, всяка от които работи със собствени, несвързани системи. Това забавя реакцията при инциденти и затруднява ефективния контрол.

Единен орган и дигитален център за данни

Новата структура ще бъде изградена на база съществуващи институции и ще функционира като Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“. Паралелно ще се създаде национален център, който ще събира и обединява информация за пътната безопасност в реално време, с цел по-добра координация между службите и по-бърза реакция при произшествия.

Камери, бодикамери и денонощен мониторинг

Системата ще интегрира данни от множество източници – общински камери, полицейски бодикамери, сензори и информация от второстепенната пътна мрежа. Наблюдението ще е денонощно. От данните ще могат да се възползват НАП, Агенция „Митници“, ТОЛ системата, „Бърза помощ“, HEMS, телефон 112, както и горските служби – за контрол срещу незаконен превоз на товари.

Две основни цели: безопасност и приходи

Според премиера ефектът от реформата ще бъде двоен – по-висока пътна безопасност и по-добра събираемост на държавни приходи. Радев подчерта, че финансовият ефект е „не по-малко важен“ от самата безопасност.

Анализ на инфраструктурата и финансиране

Признавайки, че България все още е далеч от стандарта за „европейски пътища“, кабинетът планира задълбочен анализ в МРРБ и МТС, който да покаже актуалното състояние на транспортната инфраструктура. На тази база ще бъдат определени стратегическите проекти и източниците на финансиране – европейски средства, държавен бюджет или публично-частно партньорство.

Правителството представя инициативата като стъпка към по-ясна отговорност и обща система за контрол. Конкретните срокове и модел на работа предстои да бъдат уточнени от ресорните министерства.