Компенсации за ток: държавата плаща на вериги с фиксирани цени, а стоките поскъпват

Компенсации в размер на близо 4 млрд. евро са изплатени на бизнеса за скъп ток през последните четири години, но големи вериги като „Лидл“ и „Кауфланд“ вече са имали договорени фиксирани цени на електроенергия, пише „Гласове“.

През последните пет години цените на стоките в България са се увеличили с над 50 на сто, а държавата е раздала компенсации за бизнеса за близо 4 млрд. евро заради скъпия ток. Целта е била цените да бъдат удържани, а гражданите — облекчени. Големи търговски вериги като „Лидл“ и „Кауфланд“ обаче вече са имали договорени фиксирани цени на електроенергия, далеч от колебанията на борсата, заради които са отпускани компенсациите, съобщава Гласове.

По груби изчисления размерът на потенциално получените компенсации от такива вериги е между 40 и 50 млн. евро общо за периода 2021 г. — август 2026 г. Въпросът, който остава без отговор, е кой всъщност е бил защитен от механизма и кой е платил сметката в крайна сметка.

Фиксирани цени и логиката на компенсациите

Според западната практика големите търговски вериги рядко оставят енергийните си разходи изцяло на ежедневните борсови колебания. Те договарят предварително електроенергия на фиксирана цена за период от 12 или 24 месеца. Фиксираната цена обаче не означава непременно по-евтин ток — тя може да бъде по-висока или сравнима с текущите борсови нива, защото доставчикът калкулира в нея риска от бъдещо поскъпване.

По същество компанията плаща за предвидимост. Тя знае предварително какъв ще бъде разходът за електроенергия и може да го заложи още при формирането на бюджета и ценовата си политика в крайната цена на стоките.

Къде отива ефектът от компенсациите

Възниква съществен въпрос: ако високата фиксирана цена вече е вградена в цената на стоките, а компанията получава и държавна компенсация, изчислена заради борсовите нива, какъв е реалният икономически ефект от тази помощ за крайния потребител?

Компенсаторните механизми се задействат именно заради движението на борсовата цена на тока. Те не са замислени да носят допълнителен марж на компании, които вече са се изолирали от нея чрез фиксирани договори и са калкулирали високата цена в стоките си.

Обяснението на бизнеса с „постоянното увеличение на цените на тока“

Говорителят на веригите и на техните асоциации Николай Вълканов през годините многократно е обяснявал поскъпването на стоките с „постоянното увеличение на цените на тока“ — твърдение, което се е повтаряло, докато компенсациите за бизнеса са текли.

Официалната цел на постановленията на Министерския съвет и на програмите за компенсации е била борба с инфлацията, задържане на цените и облекчаване на гражданите. В нормативната уредба обаче е липсвал формален ангажимент получателите да отразят помощта в крайните цени на стоките.

Малък пазар, но агресивна експанзия

Друг стандартен аргумент на Вълканов е, че България е малък пазар с ограничена конкуренция и високи разходи, което обяснявало по-високите цени спрямо Западна Европа. Същевременно веригите продължават да отварят нови обекти на почти всяко голямо кръстовище.

„Лидл“ има магазини дори в безистени в центъра на София — на Лъвов мост, на улица „Алабин“ и на улица „Раковска“. Всеки нов обект носи допълнителни разходи за персонал, електроенергия, хладилна техника, логистика, наеми, складове и охрана. Никой не принуждава тези компании да разширяват мрежата си в пазар, който самите те определят като „пъти по-малък“ — това е техен избор, чиято цена после се прехвърля върху потребителя.

Двойно плащане и износ на печалба

Без достъп до вътрешните данни на компаниите не може да се твърди с абсолютна сигурност каква част от компенсациите е влязла в печалба, разпределена като дивидент извън страната. Собствените експерти на веригите по тръжните процедури за доставка на електроенергия обаче признават, че компаниите купуват ток на фиксирани цени.

Истинският въпрос не е дали е нарушена буквата на закона, а дали държавата е дала публични пари с обещание да защити гражданите, без да създаде механизъм, който реално да провери дали това е станало. Гражданинът рискува да е платил два пъти — веднъж на касата, защото фиксираната цена на тока вече е включена в стоките, и втори път — чрез публичния ресурс, от който са платени компенсациите.

Висококвалифицирани български кадри, обучени и с опит в страната, управляват професионално тези вериги, оптимизират разходите и защитават маржовете им. Печалбата, която се генерира по този начин, впоследствие се изнася извън България — от население с най-нисък доход и най-нисък стандарт на живот в целия Европейски съюз.

Прочетете още: Пенсии: Иван Ангелов отрече изземване на вноски за втория стълб

Илюстрация: AI