Дългове от 50 евро могат да нараснат до 500 евро: ЧСИ предупреждават за проблеми със заповедното производство

Камарата на частните съдебни изпълнители настоява за доброволно събиране на малки задължения. Част от длъжниците разбират за делата твърде късно заради неактуални адреси, а съдебната система е натоварена с казуси за неплатени сметки и бързи кредити.

Задължения от 50–100 евро могат да нараснат до 400–500 евро след приключване на изпълнителното производство. За този проблем предупреждава Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), която настоява за по-широко прилагане на доброволното събиране на малки дългове и за ограничаване на случаите, в които се стига до принудително изпълнение.

Според организацията заповедното производство се използва масово за събиране на неплатени сметки за ток, вода, парно и телефон, както и на задължения по бързи кредити. В част от случаите длъжниците научават за претенциите срещу тях твърде късно, включително заради неактуална адресна регистрация.

Темата беше обсъдена на българо-румънски форум, на който представители на КЧСИ представиха проблемите при събирането на малки вземания и възможните решения.

Заповедното производство увеличава разходите по малките дългове

Председателят на КЧСИ Георги Дичев посочи, че неплатена сметка или просрочена вноска по бърз кредит от 50–100 евро може да достигне 400–500 евро след края на изпълнението. Увеличението се дължи на натрупани лихви, неустойки и разноски.

По думите му заповедното производство се използва широко за събиране на малки вземания, което може да доведе до значително увеличаване на първоначалното задължение. Дичев определи практиката като „машина за надути дългове“.

Сред засегнатите институции е Софийският районен съд, който е натоварен с множество дела за комунални задължения. Според представената информация обемът на работата налага издаването на изпълнителни листове и от районни съдилища около София.

КЧСИ предлага доброволно събиране на малки задължения

Камарата на частните съдебни изпълнители предлага по-широко използване на доброволното събиране на дългове преди започването на принудително изпълнение. Според организацията подобни практики се прилагат в редица западноевропейски държави, в прибалтийските републики и в Сърбия.

При този модел длъжникът и кредиторът могат да обсъдят възможностите за плащане, а длъжникът запазва правото си да оспори претендираната сума или да откаже доброволно уреждане.

Идеята се обсъжда в България от 2019 г. насам. Георги Дичев коментира, че подобен механизъм би могъл да помогне на хората да избегнат запори на банкови сметки и допълнителни разходи по изпълнителни дела.

На 28 септември КЧСИ е изпратила предложенията си до Министерството на правосъдието.

Колекторските фирми и натискът върху длъжниците

По време на форума е била обсъдена и дейността на колекторските компании. От КЧСИ съобщават, че често получават сигнали и обаждания от граждани, които ги бъркат с колекторски фирми. В отделни случаи представители на колекторски компании твърдели, че действат от името на частни съдебни изпълнители.

Георги Дичев посочи, че някои компании продават вземанията си на специализирани дружества на цени от около 5–10% от главницата. Според представеното обяснение загубите могат впоследствие да бъдат отразени в цените на стоките и услугите, докато длъжниците продължават да получават обаждания за неплатените си задължения.

105 млн. евро са събрани в полза на гражданите

КЧСИ отчита около 105 млн. евро събрани суми в полза на гражданите. В тях се включват неизплатени издръжки, невърнати заеми и забавени трудови възнаграждения.

Същевременно продажбите на имоти от частни съдебни изпълнители са намалели значително. По представените данни в момента те са около 2000 годишно, спрямо приблизително 25 000 през 2014 г.

Личният фалит в България и Румъния

На форума е засегната и темата за личния фалит. В Румъния законът за несъстоятелността на физическите лица е в сила от 2018 г. Според представените данни оттогава са започнати около 900 процедури, като през 2026 г. се отчита увеличение спрямо 2025 г.

Дискусията поставя въпроса за възможностите гражданите да получат по-ясен механизъм за уреждане на непосилни задължения и за предотвратяване на прекомерното нарастване на дълговете.

От КЧСИ смятат, че доброволното събиране на малки вземания може да намали натиска върху съдилищата и да ограничи допълнителните разходи за длъжниците. Предстои да стане ясно дали предложенията ще намерят място в законодателните промени.