Цар Самуил: ДНК анализи на останките започнаха в Германия, резултатите се очакват до 3 години

Проби от тленните останки, свързвани с цар Самуил, вече се изследват в специализирани лаборатории в Майнц и Бон. Антрополозите са установили тежки дегенеративни заболявания и сериозна травма на лявата ръка.

Проби от малки костни фрагменти от тленните останки, свързвани с цар Самуил, вече са изпратени за анализ в специализирани лаборатории в Германия. Сред тях са центрове в Майнц и Бон. Това съобщиха учени от Националния археологически институт с музей при БАН и Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН на брифинг в Националния пресклуб на БТА в София.

Предварителните антропологични данни очертават владетел, починал на възраст между 60 и 70 години. Ръстът му е бил около 173 сантиметра. По скелета са установени следи от заболявания и травми, които според специалистите вероятно са затруднявали движенията му през последните години от живота.

Какво показват костите на цар Самуил

Антропологичните наблюдения върху останките от саркофаг „Гама“, свързвани с цар Самуил, показват дегенеративни изменения на скелета. Описани са спондилоза на гръбначния стълб и артрозни промени по крайниците, както и данни за възпалителни процеси около ставите.

По думите на доц. Виктория Русева тези изменения вероятно са причинявали болка и са ограничавали движението на владетеля.

Установена е и сериозна травма на предмишницата. Тя е довела до т.нар. „лъжлива става“ и значително увреждане на лявата ръка. Данните очертават човек с натрупани физически увреждания, въпреки че историческите извори го представят като владетел, участвал във военни походи редом с войската си.

Останките от другите саркофази

Учените са изследвали материали от четири гробни съоръжения в базиликата на остров „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро. Проучването е извършено в Музея на византийската култура в Солун, където останките са били съхранявани, преди да бъдат пренесени в България.

В саркофаг „Алфа“ е открит костен фрагмент от дете на възраст около 7–14 години.

В саркофаг „Бета“ са установени непълни останки от четирима души – трима мъже и дете. Двама от мъжете са били на около 50–60 години, а третият е бил значително по-млад – между 18 и 25 години.

Особен интерес представляват останките от саркофаг „Делта“, сред които са идентифицирани материали, свързвани с Гаврил Радомир. Описан е мъж на около 45–50 години, вероятно до 60-годишна възраст, с ръст около 170 сантиметра и добре развита мускулатура.

По костите са установени следи от загуба на зъби приживе, изменения на долната челюст и гръбначния стълб, както и травми на подбедрицата и черепа. Травмата на главата не е била животозастрашаваща и е засегнала предимно меките тъкани. Зарасналите увреждания дават основание да се предполага, че на мъжа е била оказана медицинска помощ.

В същия саркофаг докторантката Доника Йорданова е установила останки от най-малко осем деца на възраст между три месеца и пет години. Костите са фрагментарни и смесени, поради което минималният брой индивиди е определен чрез сравнение на анатомичната принадлежност и степента на развитие.

ДНК, радиовъглеродно датиране и изотопен анализ

След пренасянето на останките в България предстои мащабна научна програма с участието на български и чуждестранни специалисти. Предвидени са радиовъглеродно датиране, анализ на древна ДНК и изследване на стабилни изотопи.

Планира се и нова реконструкция на главата на цар Самуил.

Генетичните изследвания ще търсят информация за пола на децата и евентуалните роднински връзки между тях. Един от основните въпроси е дали осемте деца от саркофаг „Делта“ са били от една и съща майка.

Ще бъдат изследвани и възможни генетични връзки с древни популации от Армения и Централна Европа.

Анализът на стабилните изотопи може да даде информация за храненето на погребаните, както и за тяхната мобилност. Чрез него учените могат да проверят дали хората са се придвижвали между различни природни среди през живота си.

Защо резултатите от ДНК анализа могат да се забавят

Учените предупреждават, че древната ДНК често е силно увредена. Затова не е сигурно, че от всички останки ще могат да бъдат извлечени пълни генетични профили. За по-подробно изследване ще бъдат подбрани поне четири индивида.

Допълнителна трудност е фактът, че костите, свързвани с цар Самуил, са били подлагани на консервационни обработки в миналото. Те могат да затруднят съвременните ДНК анализи.

Пробите вече са изпратени в Германия и се очаква да бъдат върнати за последваща работа. Засега не се предвижда отваряне на саркофага и изваждане на костите.

Според проф. Людмил Вагалински и доц. Христо Попов ДНК анализът не трябва да се разглежда като единствено доказателство за идентификацията. Според учените тя трябва да се основава на съвкупност от исторически, археологически и антропологични данни.

Кога ще има окончателни резултати

За част от изследванията ще бъде необходимо международно научно сътрудничество и допълнително финансиране. При оптимистичен сценарий окончателните резултати могат да бъдат публикувани след две до три години.

Това означава, че научното потвърждение на произхода, роднинските връзки и биологичните характеристики на изследваните останки няма да бъде незабавно.

Как останките на цар Самуил се върнаха в България

Тленните останки на цар Самуил (997–1014) бяха официално предадени от Гърция на България на 3 октомври в Солун. Те са открити през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро.

България предаде на Гърция 48 църковни реликви по силата на двустранно споразумение. Ковчегът с останките пристигна в София с военнотранспортен самолет „Спартан“ и беше поставен в специално изработен саркофаг в базиликата „Света София – Божия премъдрост“.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. след битката при село Ключ. Тогава византийският император Василий II пленява хиляди български войници и заповядва ослепяването им.

Самуил остава единственият български средновековен владетел със запазен гроб и останки. От 2014 г. те са били показвани и за поклонение по молба на българската държава.

Снимка : БТА