Кирилица в администрацията: Парламентът прие на първо четене закон на „Възраждане“

Народното събрание гласува със 153 гласа „за“ законопроект, който въвежда задължителна употреба на кирилица и книжовен български в държавните институции, образованието, медиите и електронната комуникация. „Прогресивна България“ подкрепи текстовете, а ДПС не участва в гласуването.

Народното събрание прие на първо четене законопроект на „Възраждане“ за българския език със 153 гласа „за“. Сред подкрепилите текста са и депутатите от „Прогресивна България“, съобщава Гласове.

Законопроектът урежда използването на книжовния български език в администрацията, образователната система, медиите и електронната комуникация. Една от предложените разпоредби предвижда надписите на държавните учреждения да бъдат изписани на български език с кирилица. Депутатите от ДПС не взеха участие в гласуването.

Три седмици за предложения

Народните представители определиха срок от три седмици за внасяне на предложения преди второто четене на законопроекта. Окончателният вид на текстовете предстои да бъде решен при следващото гласуване в пленарна зала.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов посочи табелите на държавните институции като конкретен пример за новите правила. Според него, когато има допълнителни надписи на чужд език или на различна от кирилицата азбука, те трябва да бъдат по-малки по размер и да се поставят под основния българския надпис.

Мотиви на вносителите

Костадинов и група депутати от „Възраждане“ внесоха законопроекта на 28 май. В мотивите си те посочват, че повече от сто действащи закона вече съдържат отделни и разпокъсани изисквания за употребата на българския език. Целта на новия закон е да въведе единни правила и ясно да определи кой носи отговорност за тяхното прилагане.

Вносителите подчертават, че предложенията се отнасят единствено до публичната сфера. Законопроектът не засяга частния живот на гражданите и не въвежда ограничения извън институционалната и обществената комуникация.

Нов консултативен орган

Текстовете предвиждат създаването на Съвет за българския език към Министерския съвет. Органът ще има консултативни функции и ще координира държавната политика по опазване и развитие на езика.

В състава на съвета ще влизат представители на научните и образователните среди, както и на институциите, свързани с езиковата политика. Всяка година съветът ще изготвя доклад за състоянието на езиковата среда в страната.

Какво следва

Костадин Костадинов заяви, че очаква поправки между двете четения и че вносителите са готови да ги обсъдят с останалите парламентарни групи. Той не уточни конкретни срокове извън вече определените три седмици за предложения.

Текстът на законопроекта е внесен в Народното събрание под номер 52-654-01-50, а резултатите от гласуването бяха обявени официално от пленарната зала.

Прочетете още: 11 май: Почитаме Светите Кирил и Методий – традиции, обичаи и забрани на празника

Илюстрация: AI