Готовност за война: ЕС иска всяко домакинство да издържи 72 часа без помощ

Европейската комисия призовава гражданите на съюза да изградят готовност за справяне сами поне три дни при природно бедствие, кибератака или въоръжен конфликт. Еврокомисарят Хаджа Лабиб предупреждава: „Не сме във война, но не сме и в мир“.

Европейската комисия настоява домакинствата в Европейския съюз да изградят готовност да оцеляват самостоятелно поне 72 часа при извънредна ситуация. Сред заплахите, за които се подготвя Брюксел, са природни бедствия, спиране на тока, кибератаки, саботажи и въоръжен конфликт на европейска територия, съобщава Гласове.

На 3 ноември Европейската комисия представи четири нови насоки за подготовка на населението. Те бяха обявени от еврокомисаря по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи Хаджа Лабиб по време на Европейския форум за гражданска защита в Брюксел.

Опасна сива зона между мир и война

Военните рискове бяха изрично посочени от Лабиб като част от заплахите, за които трябва да се подготвя Европа.

„Не сме във война, но не сме и в мир“

заяви еврокомисарят, цитирана от Brussels Signal. Тя описва сегашното положение в Европа като „опасна сива зона“, която може да премине в открит конфликт „за миг“. По думите ѝ Европейският съюз трябва да е готов дори за най-лошия сценарий — въоръжен конфликт на континента.

[[MEDIA1]]

Сред другите посочени рискове са екстремни метеорологични явления, кибератаки, саботажи и прекъсвания в работата на критичната инфраструктура. Особено внимание се отделя на опасността една криза бързо да предизвика верига от проблеми в различни сектори. Като пример Лабиб посочва мащабното прекъсване на електрозахранването в Испания и Португалия на 28 април 2025 г., когато болници трябваше да преминат на резервни генератори.

Новите насоки надграждат Стратегията на ЕС за готовност на Съюза, приета през март 2025 г., и са част от по-широкия европейски подход за справяне с геополитически, военни, технологични и природни заплахи.

Какво трябва да имат домакинствата според Брюксел

Първата насока предвижда гражданите да могат да посрещат основните си нужди в продължение на три дни без външна помощ. Препоръките включват запаси от питейна вода, храна и лекарства, както и предварително подготвена аварийна раница за бърза евакуация.

Семействата трябва да имат план за действие при извънредна ситуация и да усвоят практически умения — оказване на първа помощ и приготвяне на храна без електричество.

Готовност още от началното училище

Втората насока предвижда темата за извънредните ситуации да влезе в обучението още от ранна детска възраст и в началните училища. Учителите трябва да преминават специализирано обучение, а децата — да усвояват практически знания чрез занимания, съобразени с възрастта им. Не се предвижда отделен учебен предмет, а включване на темата в съществуващите часове.

„Да научиш какво да правиш, когато прозвучи сирената, трябва да бъде толкова естествено, колкото да се научиш да плуваш“

заяви Лабиб. Целта е децата да знаят как да реагират при опасност, без обучението да поражда страх или тревожност.

Мерки за хора с увреждания и по-добра комуникация

Третото направление е свързано със защитата на хората с увреждания. Предвиждат се достъпни системи за предупреждение, адаптирани процедури за евакуация, подходящ транспорт и убежища, както и индивидуални планове, отчитащи необходимостта от лекарства и помощни средства.

Четвъртата насока се отнася до комуникацията при кризи. Властите трябва да предоставят навременна, достъпна и надеждна информация чрез различни канали и да противодействат на дезинформацията, която може да затрудни реакцията на хората.

Насоките нямат задължителен характер и са предназначени за националните власти. Към тях са приложени четири допълнителни документа с примери за добри практики от държавите членки и други страни.

23 октомври — нов Европейски ден на готовността

Европейската комисия предлага въвеждането на ежегоден Европейски ден на готовността на 23 октомври, като първото му отбелязване е планирано за 2027 г. Датата съвпада с годишнината от създаването на Механизма на ЕС за гражданска защита през 2001 г., който през последните 25 години координира реакцията при бедствия както в рамките на Европейския съюз, така и извън него.

Паралелно с подготовката на населението Комисията предприема стъпки за укрепване на институционалната готовност. Държавите членки са призовани да подложат на стрес-тестове националните си контактни центрове за гражданска защита, така че Механизмът на ЕС да продължи да функционира денонощно дори при мащабни прекъсвания и сериозни нарушения на инфраструктурата.

Лабиб настоява и за осигуряване на достатъчно финансиране за гражданската защита в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който ще обхваща периода от 2028 г. Посланието на Комисията е, че подготовката за извънредни ситуации вече трябва да бъде част от ежедневието на европейците — не само при природни бедствия и аварии, но и при евентуални последици от военен конфликт. Според Лабиб целта е хората да бъдат бдителни, а не паникьосани, подготвени, а не уплашени.