АПИ сключи договори за 18,2 млрд. лв. при бюджет от 11,4 млрд., сочи одит на Сметната палата

АПИ сключи договори за 18,2 млрд. лв. при бюджет от 11,4 млрд., сочи одит на Сметната палата

ноември 2, 2026 0 By sredata

АПИ е сключила договори за над 18,2 млрд. лева при наличен финансов ресурс от 11,4 млрд. лева за периода 2020–2026 г., показва одит на Сметната палата.

Сметната палата констатира хаос и липса на контрол в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за периода 2020–2026 г. Агенцията е сключила договори за обществени поръчки на обща стойност над 18,2 млрд. лева, докато разходната ѝ база за същия период е 11,4 млрд. лева, съобщава Гласове.

АПИ е поела ангажименти за близо 11 години напред

Разликата между поетите от АПИ ангажименти и наличното финансиране възлиза на 6,8 млрд. лева, или близо 60 на сто. Сумата обвързва бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца, от които около 4 години и 2 месеца са извън одитирания период. Одиторите посочват, че част от дейностите на агенцията, като поддръжката на пътната мрежа с цел осигуряване на безопасно движение, не могат да се отлагат, което поражда риск за своевременното изпълнение и разплащане по договорите.

Договори с драстично занижени прогнозни стойности

Докладът установява системно надвишаване на прогнозните стойности на проектите. От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа, по 139 са сключени допълнителни споразумения за увеличение с общо 5,6 млрд. лева – със 78 на сто над първоначалната прогноза. По 64 договора за ново строителство с прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са добавени още 1,9 млрд. лева чрез допълнителни споразумения. При 74 договора за основен ремонт с обща прогнозна стойност близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности на стойност 42,7 млн. лева.

Заради механизма за индексация на цените при инфлация, въведен с министерско постановление от 2022 г., АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. от тях са изплатени малко над 761 млн. лева.

Слаб вътрешен контрол в АПИ

Сметната палата установява, че АПИ сключва договори, без предварително да осигурява финансов ресурс за тях. Плащания се извършват едва когато нарасне риск от натрупване на лихви за забава или влезли в сила съдебни решения. Вътрешните правила за документооборот и контрол върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища са непълни, несвоевременно актуализирани и неефективни. Липсват обективни критерии за реда на извършване на плащанията, което създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети.

Одиторите отчитат и значително натрупване на сертификати, чиято стойност многократно надхвърля наличния финансов ресурс за извършени и удостоверени дейности, по които процедурите за окончателно одобряване и фактуриране не са приключили. Това е довело до забавяне на разплащанията и до несвоевременно признаване на съответните разходи и задължения в счетоводната отчетност на АПИ. В Областните поделения, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани, а липсват и утвърдени единни процедури за проверки на място.

Допълнителни 1,6 млрд. лева от бюджета на МРРБ

Заради системен недостиг на средства, на АПИ са отпуснати 1,6 млрд. лева допълнителни разходи по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез постановления на Министерския съвет по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддържане на пътната инфраструктура.

Докладът на Сметната палата отчита и сериозни пропуски в стратегическото планиране на АПИ, както и липса на дългосрочна визия за развитие на агенцията.

Прочетете още: Honda подготвя изцяло нов Accord с революционен дизайн за 2027 година

Илюстрация: AI