Бюджетният дефицит надхвърли 9 млрд. лева, държавният дълг скочи до 68 млрд.

Дефицитът за 2025 г. достигна 9,122 млрд. лева, или 4% от БВП, а дългът се увеличи с над 19 млрд. лева само за година, показват окончателните данни на НСИ

Бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 9,122 млрд. лева (4,664 млрд. евро), или 4% от брутния вътрешен продукт. Държавният дълг към края на годината достига 68,057 млрд. лева (34,797 млрд. евро), или 29,9% от БВП. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), съобщава Knews.bg.

Дефицитът расте трета поредна година

През 2024 г. дефицитът беше 6,242 млрд. лева, или 3% от БВП. Така за година той се увеличава с близо 2,9 млрд. лева и с един процентен пункт от БВП. Окончателната стойност от 4% е по-висока и от предварителните 3,5%, които НСИ публикува през април 2026 г., пише paragraf.bg. Дефицитът надхвърля референтната стойност от 3% от БВП по фискалните правила на ЕС.

Къде е дупката

• Централно управление – дефицит от 8,891 млрд. лева (4,546 млрд. евро), или 3,9% от БВП;
• Местно управление – отрицателен резултат от 223 млн. лева (114 млн. евро);
• Социалноосигурителни фондове – дефицит от 8 млн. лева (4 млн. евро).

Дългът скочи с 19 млрд. лева

В края на 2024 г. държавният дълг беше 48,851 млрд. лева, или 23,8% от БВП. За една година той се увеличава с 19,206 млрд. лева, или с около 39,3%, а като дял от БВП – с 6,1 процентни пункта.

Тенденцията за четири години

• 2022 г. – дефицит 4,944 млрд. лева (2,9% от БВП), дълг 37,855 млрд. лева;
• 2023 г. – дефицит 3,684 млрд. лева (2% от БВП), дълг 42,393 млрд. лева;
• 2024 г. – дефицит 6,242 млрд. лева (3% от БВП), дълг 48,851 млрд. лева;
• 2025 г. – дефицит 9,122 млрд. лева (4% от БВП), дълг 68,057 млрд. лева.

За периода 2022–2025 г. дългът е нараснал с над 30 млрд. лева. Номиналният БВП за 2025 г. е 227,949 млрд. лева при 205,908 млрд. лева година по-рано.

Данните може да бъдат ревизирани

От НСИ предупреждават, че стойностите на дефицита и дълга може да бъдат преразгледани. Институтът е поискал, но все още не е получил одитния доклад на Сметната палата за проектите за пътна инфраструктура в публичния сектор. Извънредният одит беше възложен от Народното събрание. Данните се изготвят по хармонизираната европейска методология и се валидират от Евростат.

Снимка: БГНЕС