Онлайн тормоз над ученици: 22% от децата в България са били жертви

Ново проучване показва, че 4 от 5 деца до 10 години вече са активни в интернет, а само 11% от учениците търсят помощ от учител или училищен специалист при проблем онлайн.

22% от учениците в България казват, че са преживели онлайн тормоз. Това показват данни от ново проучване на Националния център за безопасен интернет, Асоциация „Родители“ и УНИЦЕФ. Изследването е проведено между ноември 2025 г. и януари 2026 г. и обхваща над 820 ученици, родители и специалисти от образователната система.

Резултатите очертават тревожна картина за онлайн безопасността на децата. Учениците прекарват все повече време в интернет, използват активно смартфони и изкуствен интелект, но значителна част от тях не знаят към кого да се обърнат при проблем.

Децата са онлайн още от ранна възраст

Проучването показва, че 4 от 5 деца до 10-годишна възраст вече са активни в интернет. При учениците над 12 години достъпът до дигитални устройства е почти универсален – 97% от тях имат собствен смартфон.

Ранната дигитализация обаче носи и повече рискове. 41% от децата посочват, че не биха споделили с никого, ако попаднат на шокиращо или неприятно съдържание онлайн. Това означава, че много ученици остават сами, когато се сблъскат с опасна ситуация в интернет.

Онлайн тормозът най-често идва от връстници

В повечето случаи на кибертормоз извършителите са връстници и съученици. Това прави проблема още по-сериозен, тъй като детето може да се среща с човека, който го тормози, и в училище.

Когато учениците търсят подкрепа, те по-често се обръщат към възрастни извън училището. 44% споделят с родител или друг възрастен, докато само 11% търсят помощ от учител или училищен специалист.

Данните поставят въпроса доколко децата имат доверие в механизмите за реакция при тормоз в училище и онлайн тормоз. Те показват и необходимост от по-ясни начини за подаване на сигнал и навременна реакция.

Изкуственият интелект се използва ежедневно, но фактите рядко се проверяват

Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на учениците. Малко над половината от анкетираните използват AI всеки ден. В същото време едва 18% проверяват дали информацията, която получават от изкуствен интелект, е вярна.

Това създава риск от разпространение на дезинформация, както и от грешки при подготовката на домашни работи, проекти и учебни задачи.

Експертите, изготвили проучването, подчертават, че дигиталната безопасност на децата не може да бъде постигната единствено чрез забрани и контрол. Необходим е цялостен подход, който започва още от ранна възраст.

Давид Кюранов от Асоциация „Родители“ поставя акцент върху развитието на дигиталната грамотност. Според него рисковете се увеличават, когато децата не осмислят какво правят и споделят онлайн.

От Министерството на образованието също посочват, че фокусът не трябва да бъде върху забраната. Зам.-министър Таня Панчева заявява позиция в подкрепа на учениците и подчертава необходимостта младите хора да използват дигиталната среда по-безопасно.

Данните показват мащаба на проблема. Онлайн тормозът, ранният достъп до интернет и рисковете при използването на изкуствен интелект вече са част от ежедневието на българските ученици.

Решението изисква съвместни действия от родители, училища, институции и самите деца – чрез повече дигитална грамотност, превенция, подкрепа и ясни механизми за реакция при онлайн тормоз.