Георги Бърдаров за романът „Absolvo te“

Георги Бърдаров е писател, географ, специалист по етно-религиозни конфликти и преподавател по Демография в Софийския университет. Автор е на разказа „За петата ракия или колко е хубав животът“, който е оценен като най-успешния български разказ в интернет пространството с над 200 000 четения. Писателят е трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Печели също и първото интелектуално риалити в България „Ръкописът“ с романа си „Аз още броя дните“, превърнал се в бестселър. През ноември миналата година излезе и вторият му роман – „Absolvo te“. Ето какво сподели Георги Бърдаров:

-Как решихте да се занимавате с писане и помните ли първия си текст?

– Всъщност няма някакъв конкретен момент, желанието за писане при мен е вътрешна потребност и си я нося още от дете. Първият си текст написах по един смешен повод и начин. Бях в 7-ми клас, когато по нашата телевизия тогава даваха един английски фантастичен филм – „Седморката на Блейк“. В последния епизод корабът на героите гръмна, тогава не знаехме, че може да има втори сезон на филма и т.н. Аз бях много разстроен, седнах и през лятната ваканция написах продължението на „Седморката на Блейк“.

-През ноември бе премиерата на новия Ви роман. Как възникна идеята за романа “Absolvo te“?

– Той е по две истински истории. Едната е за концлагерите по време на Втората световна война и силата на човешкия дух, а другата – за арабо-израелския конфликт и прошката на непростимите неща. Просто тези истории ме впечатлиха много силно и исках да ги разкажа на хората!

-Как избрахте латинския израз “Absolvo te“ за заглавие на романа си и какво означава?

– Заглавието означава „всеопрощение, опрощение на всички грехове“, използва се в католическата църква от средновековието до днес. В интерес на истината, исках заглавието ми да е някакъв латински израз, свързан с прошката. Направих сериозно проучване и се спрях на този, защото най-точно отговаря на посланията на романа!

-Проучвате времената и обстоятелствата, за да изградите автентично сюжетите и образите на героите си. Колко време Ви отне подготовката при написването на романа?

– Точно така, проучвам ги много дълго и много внимателно. Трябва да ги почувствам с всичките си сетива, за да мога да ги предам автентично. Този роман ми отне общо четири години проучване, писане и редактиране!

-На 17-ти ноември 2018г. посещавате лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау. Казвате, че тази дата е важна и обвързана както с романа, така и с Вас самия. Какво е усещането в това пространство на смъртта?

– Неописуемо е! Това трябва да се изживее, но много пъти съм казвал, че не бих препоръчал на никого да го посети. Зловещо е и в същото време странно умиротворяващо. Накрая на обиколката, която бе цял ден, беше паднало цялото его от мен. Бях се докоснал до крайното зло и разбрах за себе си, че всеки човек, без изключение, носи в себе си и крайното зло, и съвършената красота на живота!

-Етно-религиозните конфликти са в основата на сюжетите на романите „Аз още броя дните“ и “Absolvo te“. Какви са следствията от военните кризи в човешките отношения?

– За съжаление, войната е правилото в живота на хората, а не мирът. Мирът е изключение и така е било във всички епохи и във всички общества. След военни кризи обикновено хората се смиряват и успокояват за кратко и после отново омразата и жаждата за власт и пари ги заслепява. Хората сме безкрайно лесно податливи на манипулация, може за няколко минути да те изманипулират и да заколиш съседа или най-добрия си приятел, само защото изповядва различна религия или говори друг език. Тъжно е колко сме слаби!

-„Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя? Можеше ли да простиш на друг това, което не бил простил на себе си?“, гласи анотацията на романа. Вие какво не бихте си простили и има ли общо с вдъхновението, което стои зад “Absolvo te“ ?

– Да, има и то много! Има неща в моя живот, които съм направил и не мога да си ги простя. Това ме вдъхнови и накара да напиша този роман. Това са много лични, интимни неща, не мога да ги разкажа, но не мога, за съжаление, и да си ги простя! А и най-трудно е човек да прости на самия себе си. Едва, ако можем да простим на себе си, ще можем да простим и на другите, защото всички без изключение сме грешни. Както е казал Иисус: „Нека, който е безгрешен пръв да хвърли камъка“!

-В момента работите ли върху написването на нов роман?

– Аз ще пиша винаги, докато съм жив! В момента обаче не работя по нов роман, защото съм изтощен до краен предел, написването на един роман е къртовски труд. Сега просто очаквам някоя друга история да ме грабне и да не ми даде покой, докато не я разкажа в книга!

-Продуцентска къща Musagena, в която взимате участие, подава ръка на млади български поети и писатели. Каква е тенденцията, в какво направление творят и имат ли интерес българските читатели към младите творци?

– Да, ние тръгнахме точно с такава идея преди три години. Идеята ни е да търсим и налагаме млади и все още непознати за широката аудитория творци от различни изкуства. За сега са предимно млади поети и писатели. В началото никой не ни вярваше, но тези три години показаха, че има интерес към качествените ни млади творци. Всичките ни автори бяха с дебютни книги, някои от тях вече издадоха и втори. Тенденцията в общи линии е към кратката, минималистична форма на изразяване, дори имаме книга „5 изречения“, в която са събрани чудесни разкази, като всеки е написан само в 5 изречения!

-Като експерт по демография, сте наясно с тенденцията младите образовани хора да намират своя път в чужбина. Според Вас има ли бъдеще за младите български артисти в България?

– България притежава огромен потенциал, а най-големият ни ресурс са младите хора. Работя с тях в Софийския университет и знам колко качествени млади хора имаме и това ме кара да бъда оптимист за бъдещето на България. Имаме и много талантливи млади артисти, въпросът е, че никъде, в никоя епоха или държава на артиста и твореца не му е било и няма да му е лесно. Да се занимаваш с изкуство е много тежко, разбира се и много благодатно, когато видиш позитивните реакции на публиката, читателите и т.н. В съвременния свят, в който технологиите променят абсолютно всичко, смятам, че младите ни творци могат много бързо да се адаптират към тези промени и да се реализират успешно. За мен най-важното е никога да не се отказваш. Аз написах първия си текст на 14 години, цял живот пишех и пращах по конкурси, издателства, списания и никой не ме удостои дори с един отрицателен отговор, но аз продължавах, защото вярвах в себе си. И ето, че чак на 39-годишна възраст един мой разказ пуснат в литературен сайт предизвика фурор и определи моят път в литературата. Всяко усилие рано или късно се възнаграждава!

Автор: Стефани Зорова

Снимка: Георги Бърдаров