Човеците от край време правим едно и също

Димитър Касабов е театрален режисьор, драматург и преподавател по актьорско майсторство, публична реч и бойното изкуство – винг чун. Получава номинация за Аскер за най-добра пиеса – „Паякът“, която е първата българска пиеса канена на Международния фриндж фестивал в Ню Йорк. Освен с кариерата си в театъра Димитър Касабов участва в продукции като „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Заедно без теб“ (2020) и други популярни български продукции. През 2014 година Димитър става финалист и „Любимец на публиката“ в риалити предаването „Сървайвър“.

-Какво е култура?

Предположението, че след като се занимавам с театър, зная и какво е култура е допустимо, но държа да подчертая, че култура не означава единствено изкуство. В този смисъл всеки друг на мое място би имал правото да говори по темата.

Култура означава “опитомявам” – превръщам дивото в питомно и дори чуждото в свое. Процесът на тази трансформация е сложен. Културата бива устна и писмена. Фолклорна и не фолклорна. Като устната е фолклорна. Съществителното от женски род култура и в миналото, и в настоящето не можем да го посочим с пръст, но всяко нещо, което умеем да посочим с пръст е проявление културата, т.е. даването на име на нещо, вече го окултурява. Превръща го от непознато в познато и както биха се изразили древните – след като получи име, то може да бъде омагьосвано (или с него може да се работи).

Във всеки дом културата се прави от жената… или поне би трябвало, изхождайки от поговорката: “Татко носи, мама меси да живей, живей трудът.” На лице е превръщането на брашното в хляб, на суровото в готвено, сиреч отново – култура.

Културата има и проявления, които се наричат изкуства – основни са изкуствата на музиката, на кинетиката – танца и овладяването на телата, словото и рисуването. Те също така са и вид умения. По този начин ние превръщаме и себе си в културни като ставаме от нескопосани в скопосани. Мога да го разтегна още, но мисля, че не се налага.

-Каква е културата днес?

-Днес е като вчера. Казвам това съвсем сериозно. Ние не можем да се изместим особено от тези трегери на културата, които току що загатнах. В този смисъл, каквото и да напиша, както и да го напиша, в едно с правописните и фактолкогично-стилистични грешки, дори то да е пълна глупост и да не е вярно, няма как да не съм в темата – и това е култура, при това днес.

Човеците от край време правим едно и също. Характерното за днешната култура е, че отново, масово, не се харесва на възрастните, което има своето очарование, но това идва да покаже единствено, че всичко е наред.

Настъпило е нещо ново, което макар и нелицеприятно е неоспоримо. Тук основно мисля за култура на поведението и общуването, докато в училище, още се преподава Вазов.

Фокусът в общуването е изместен да минава през електронни посредници. Това не подкрепя паниката, че общуване няма. Електронното общуване пести време и дава възможност за едновременно свързване на много хора, с много хора. Отнема се дълбочината на общуване, но кога ли човечеството е развивало всеобщ вкус към дълбочини? Той липсва само на интелигенцията, а тя по правило трябва да бъде малцинство.

Има не-леки изменения и в творческата култура. Болшинството от творческия свят “твори”, не за да се изразява и да каже нещо, а за пари. Фокусът се измества и от едно поколение, което не чете на хартия, докато издателствата бълват нови и нови книги, но предпочитанията за четене остават в интернет, който е новата вълна в окултуряването. На лице е поколение, за което онези, които не са “в крачка” , вече са варвари или диви, и според мен така е напълно естествено. Остава да заменим книжовната начетеност с електронната информираност напълно.

Нека вземем за пример музиката. Какъв е смисълът днес някой да прекара десетилетия в овладяването на музикален инструмент, при условие, че всеки домашен компютър може да създава не по-лоша музика от тази на всички класици взети заедно? Затова често, така наречените творци, не са добре платени, защото се занимават с “излишни неща” или с “всеки ти го може”. И за да е още по-нагледен примерът… ако всички сме съгласни, че е по-добре да владеем музикален инструмент, отколкото да засвирим на компютър, защо вече не сме на мнение, че е по-добре да палим огън със запалка или фурна, отколкото да търкаме клечки, което също е едно ловко и доста трудно умение…? Май малко се отплеснах. Простете.

-Културата като начин на оцеляване?

-Познатата на всички конкуренция задава живот под знака на състезанието. Ние се стремим да имаме, да знаем, да можем и да бъдем повече от другите, което създава малко или повече една враждебна среда, която внася условия за масова дискриминация между черно и бяло. Впечатление правят единствено онези, които избират да не участват в тази олелия. Както преди така и сега, това са гениите и като цяло “различните”. Онези, които са във вражда с времето и не се интересуват от общия шум. Вероятно те са и апостолите на някакви по-вечни и трайни ценности, различни от диктовката на деня. Те са хора усвояващи живота през нещо, което се нарича Дух и се стараят да са в синхрон с него, вместо с временните течения.

Оцеляването всъщност е форма на култура. “Аз ще се подсигуря, ще подсигуря и близките си, другите да му мислят.” Това до голяма степен изчерпва лозунгите на тази култура, която не е особено цивилизована. Тук майсторството се свежда до това да се научиш как да имаш и как да го запазиш. Независимо дали става въпрос за знания или солидна материя. И двете вършат работа.

Както споделих и по-горе – в последна сметка, нямаме нищо ново под слънцето.

Всякога е било по-културните да подценяват всички останали. Както казва Ницше: “Надменността е грехът на просветените.”

Културата има и равнища, които често са размити в контекста на оцеляването. Предлагам следния пример: Доктор и магистър се конкурират по степени на културност. Единият се предполага, че взима повече пари. Но и двамата често биват слагани в джоба на местния бабаит, който държи казино и хотел за бързи срещи на разклона за гарата. И трите страни имат самомнение за предимства, макар и не толкова очевидни. За първите двама сме съгласни, че са “по-културни”, но по отношение на културата на оцеляване последният печели безапелационно. По отношение на оцеляването на културата обаче, картината остава в първоначалния си вариант…

-Еволюира ли културата?

-Не умея да кажа, че разбирам въпроса.

Културата не може да бъде добра и лоша в този смисъл – еволюирала или западнала. Ние нямаме много примерни култури, с които да се сравняваме и се справяме, както можем. Няма как вкупом да се осведомим, че сме на верен или погрешен път.

С оглед на “преминаването от диво към питомно”, културата би могла да се разширява, но това не означава, че се подобрява или еволюира. Ние като цивилизация не еволюираме във времето и това се доказва от двете световни войни от миналия век. Всяко следващо поколение е със заблуденото самосъзнание на по-добро от предишното. Естествено, това има общо с неврастенията на всяко дете, което иска да бъде Батман и Супермен, понякога едновременно.

Формите на култура и белезите за културност се променят. Нека видим как се променят естетиката и представата ни за красота. В днешно време всеки може да се окичи с белезите за красотата, така както и с белезите на буржоазното осъществяване. Говоря за изкуствени цици, пластмасови физиономии, коли, мускули, дрехи, цени, храни, умове и домове. В този смисъл културността е изместена от нещата такива каквито са, към нещата, такива каквито изглеждат, но стават модел за културологично красноречие.

Не бива да изключвам собствените си заблуди в това отношение. Може следващите поколения да направят това поведение норма и аз да бъда разглеждан, в едно с мнението си, като абориген.Но преминаването от изкусно към изкуствено и от естествено към пластмасово, все още, е подводен камък, който не умея да нарека еволюция в почти всички сфери. Нека бъда умерен песимист днес по отношение на този въпрос, с увереността, че не съм му отговорил изчерпателно. Това интервю май дълго стана, което за необичащите да четат отвлечени теми, може да се окаже отегчително.

Благодаря за вниманието.

Интервю на Николай Самоковски