Този, който облича ролята на жесток изверг, както и явяващият се „спасител“, са кукли на конци, дърпани от един и същи център

Почеркът сякаш е един и същ, но сега е с друг размах и периметър.

И в него стоят потайни сили, търсещи надмощие във власт и контрол над териториален, човешки, финансов, икономически, та дори и нравствен ресурс.

Защо пък и нравствен?

Защото си присвояват монопола да определят кое е справедливо и кое не, спрямо собствения си интерес.

Какво се случи с Хизбула след атентата у нас в Сарафово?

Беше ли тази ливанска организация санкционирана като терористична, в резултат на което тя претърпя загуби по всяко едно направление на дейност в европейския континент?

Да, този терористичен акт си остава с много неизвестни, колкото и някои господа да извличат своите дивиденти на гърба на невинно пострадалите граждани у нас.

Сега в почерка сякаш се прокарват отново едни и същи краски, преследващи по пъклен начин крупните си цели.

И за Израел, и за Палестина, случващото се е огромна трагедия.

Нарастват жертвите сред цивилното население и от двете страни на палестинско-израелския конфликт.

Дяволът е пуснат от бутилката.

Да си спомним Сараевския атентат и покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга Софи Хохенберг, извършено на Видовден, 1914 г. в Сараево от босненския студент от сръбски произход.

Убийството се превръща в непосредствен повод за започването на Първата световна война.

Сега „Хамас“ заплашва да екзекутира израелски заложници в отговор на атаките срещу цивилни обекти.

Да, почеркът ще си преследва своето.

А всъщност, историята показва, че и този, който облича върху себе си ролята на лошия и жесток изверг, както и явяващият се „спасител“ в нагнетената ситуация, са кукли на конци, дърпани от един и същи център.

Когато ориста ти е да си сатанински прислужник, както и където да се явяваш като справедливия спасител, дълбоко в себе си знаеш на какво си продал душата си.

И тези сега знаят… тези, които влезнаха в Израел да безчинстват, но и тези, които сега със сила и „без да преговарят с терористи“, ще се явяват като спасители.

Като се размислиш, се питаш: – да не би пък и едните, и другите, да са една страна на монета, която в колкото по-голям конфликт се забърка, толкова повече полира блясъка си.

Но втората страна на монетата ще е обезличената, мъченическата – онази, в която се събира мъката на всички онези от израелска и палестинска страна, които са заложници на една и съща вековна низост.

В едно от писмата си до хорепископите св. Василий пише, „ако някой върши зло под маската на добро, той заслужава двойно наказание, тъй като върши нещо, което само по себе си не е добро, и за извършването на лошото, както би казал някой, използва добър помагач“.

Полезно е човек да е внимателен към този, който се изписва като „добър помагач“.

А към всеки, който се заявява застъпник на евроатлантическите ценности у нас, изразявам дълбокото си уважение, но в случая, както при конфликта в Украйна, така и към събитията в ивицата Газа, предпочитам да бъда воден от православната мисъл, отколкото от каквото и да е модерно „спасително“ влияние.

„Войната, която ни заобикаля отвсякъде, с течение на времето ще дойде и при нас – пише светецът – и ако участваме наравно с останалите в оскърбяването на другите, то и ние не ще намерим хора, които да изпитват състрадание към нас,  защото по време на благоденствието си не сме поднесли състрадание в дар на претърпелите някакви щети.“

А „претърпяващите“ не са само едната страна на монетата.

Крайно време е да разберем едно, още повече на фона на събитията, горящи около нас:

Какъвто и код да въвежда правоохраняването ни – „жълто“, „червено“… ако силата на действието му е лишена от духовност, то ще донася бавно или скоростно винаги скръб без да слага край на оскърбителното.

Кому е нужен подобен грях…

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

Източник: АФЕРА