Стелиан Радев: Нашата мисия като млади артисти е да не позволим театърът да бъде забравен

„Да седиш и да консумираш е сладко, но и лесно. А лесното е скучно. А скучното е ръжда за душата, както казва Ст. Цанев“

Завършил класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ Стелиан Радев е носител на наградата „Най-най-най“ и номиниран за наградите „Аскеер“ за „Изгряваща звезда“ и “Икар” за “Дебют”. Младият актьор става популярен с ролите си в „Шинел“ по Гогол и „Дневникът на един луд“ на сцената на театър „Кредо“ и театър „199“. Той играе и в трагикомичната приказка – „Кралят Елен“. Не отдавна Стелиан е част и от трупата на Народния театър „Иван Вазов“ с участията си в „Облог“, “Опит за летене“ и „Един безумен ден“. През свободното си време свири на китара и пее в групата „The Gentlemen“, която също се прославя с множество участия в столичните клубове.

-Във времена като тези – забравен ли е театърът?

-Забравен от кого? От уравляващите- някои не са го виждали, че да го забравят. От хората/зрителите- на много от тях със сигурност не им е до това и ги разбирам. Някои колеги артисти също ще го забравят за съжаление, но във времена като тези, в които осъзнавам, че съм в силите си и съм мечтал да играя по 20-25 представления на месец, а реално не играя изобщо си казвам “ами, може би това е мисията на моето поколение артисти- да не позволим театърът да бъде забравен.

-Какви са твоите наблюдения върху младите? Имат ли цели и накъде са насочени?

-Младите… Чувствам се по-голям от младите, които тъкмо завършват академията и по- млад от старите, които разказват цяла вечер истории от гримьорните. Не знам като какъв да отговоря, но ето една цел за всички, които се чувстват млади. Проф. Атанас Атанасов беше написал коментар в една дискусия във фейсбук, в който казва, цитирам по памет: Сега законът е 30%, а в началото на 90те играехме на 3%. Театърът сега го има благодарение на това, че тогава не спряхме. Като по- млад аз се опитвам да следвам този пример.

-Участието ти в “Дневникът на един луд” е впечатляващо. Откриваш ли прилики с гоголевия герой?

-Благодаря. Намирам прилики, но не съм сигурен дали се появиха впоследствие или ги имаше и преди това. Накратко той е непримирим, трогателен, самотен грандоман, великодушен владетел на Испания и Китай, които открива, че са една държава като рисува Испания, а то се получава Китай, майстор художник, влюбчив хахо, който говори с кучета и още повече им следи писмените кореспонденции… Може и да има нещо общо. Но знам, че не искам да допускам грешките му. Не искам да се обърна един ден и да съжаля, че не съм мечтал, живял, обичал, рискувал, дръзвал, когато е трябвало.

-Трагикомичната постановка по Карло Гоци, в която заемаш място в музикални интерпретации и композиции, има за цел да ни изкара от ежедневието. Според теб, как да излезнем от матрицата, къде да намерим отговора?

-Трябва да се научим по собствено желание да излизаме от зоната си на комфорта, да поемаме отговорност и инициатива, да мечтаем, да рискуваме за мечтите си, да осъзнаем, че да седиш и да консумираш е сладко, но и лесно. А лесното е скучно. А скучното е ръжда за душата, както казва Ст. Цанев.

-Имат ли младите артисти бъдеще в България?

– От 35 минути пиша и трия всичко, което написвам. Истината е, че си задавам този въпрос откакто се помня и преди пандемията и най-искреният ми отговор е “не знам”. Ако знаех, нямаше да същото. Изкуството ме научи да не мисля за резултата, а за пътя. И аз го вървя, пък да видим.

Николай Самоковски

За нас беше удоволствие да се срещнем с младия актьор Стелиан Радев!