Само една пета от водната мрежа у нас е здрава

Усвоени са 4,5 млрд. лева от предвидени 12 по програми на Световната банка, но ремонти продължават да изостават.

Само една пета от водопроводната мрежа в България е в добро състояние, показват данни на водния бранш. Вместо необходимите 1500 километра тръби годишно, се подменят едва около 300 километра. Така инфраструктурата се амортизира с бързи темпове, а проблемът се задълбочава.

По данни на Българския ВиК холдинг през последното десетилетие са усвоени 4,5 млрд. лева за подобряване на водната инфраструктура, въпреки че по проект на Световната банка са били предвидени 12 млрд. лева. Според експертите реалните нужди за водоснабдяване и канализация възлизат на около 32 млрд. лева.

Много ВиК дружества обаче не могат да си позволят пълномащабни инвестиции, което сериозно забавя подмяната на мрежата. Проблемът е особено видим в Плевен, където голяма част от тръбите са стоманени и етернитови, вече с изтекъл експлоатационен срок. Там водопроводната система е по-голяма и по-сложна от други населени места със сходно население, което допълнително утежнява ситуацията.

Според специалистите най-бързото временно решение е намаляването на загубите във вече критичните участъци и регулирането на водното налягане, за да се ограничи режимът само през нощта. В дългосрочен план обаче решението минава през изграждане на нови язовири и значителни инвестиции.

До момента голяма част от ремонтите се финансират с европейски програми, но след завършването им възникват оперативни разходи, които не се покриват – например охраната на пречиствателни станции. Това натоварва ВиК операторите и често спира устойчивото развитие на проектите.

Въпреки честото засушаване България разполага с относително добри водни ресурси – над средното европейско ниво. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда качеството на водите в страната постепенно се подобрява, макар все още да има региони в риск като Хасково и Брезник.

Общото заключение е, че основният проблем във водния сектор не е недостигът на вода, а забавената подмяна на тръбите, изоставащите инвестиции и липсата на нови източници за снабдяване.