Починали и несъществуващи хора са в списъците с учредители на партии, се оказаха в регистъра на СГС
септември 28, 2023В регистъра на политическите партии в момента фигурират 133 формации
Починали и несъществуващи хора са в списъците с учредители на партии, които трябва да гарантират вписването им в регистъра на политическите партии, воден от Софийския градски съд. Това видя EURACTIV в решения на съда.
Поредният пример е с делото за регистрация на партия „Развитие“, инициирано от Виктор Драголов, който е син на футболната легенда на „Берое“ Васил Драголов. Целта на този полически проект бе да вземе участие в местните избори в края на октомври.
Заради нарушенията с личните данни Софийският градски съд постановява отказ партията да бъде вписана, очаква се прокуратурата също да се задейства, тъй като неин представител участва в делото за регистрацията.
Пред съда е представен протокол от заседание на инициативен комитет, проведено на 23 юни 2023 г., на което 56 лица са приели учредителна декларация и образец на декларация за индивидуално членство в бъдещата партия.
На 6 юли е проведено учредително събрание, на което е взето решение за учредяване на партията, приет е устав и са избрани органите ѝ. Според протокола решенията са взети от 611 учредители, които са удостоверили присъствието си на събранието, подписвайки се. Представени са и декларации за индивидуално членство на учредителите, 56 от които са и участници в инициативния комитет.
Ето какво открива съдията в тези документи: някои от избирателно проверените лица не могат да бъдат открити в ЕСГРАОН нито по име, нито по ЕГН, т.е. не съществуват такива лица; за други името не съответства на ЕГН, използвано е и ЕГН на починал преди събранието човек.
Един пример – в регистъра за гражданско състояние не съществува лице с име С. Я. П. и ЕГН 490228ХХХХ, каквото е посочено в списъка. В регистъра под това име има две други лица, с други ЕГН, но и двамата са починали.
За общо 22-ма избирателно проверени от съда „учредители“ е установено, че са починали преди датата, на която се твърди да са положили подпис. Като някои от тези партийни учредители, са се споминали още през 2014 г.
Някои от несъответствията могат да бъдат обяснение с техническа грешка и не би следвало да са основание на партията да бъде отказана регистрация.
Много други обаче няма как да се обяснят с технически пропуск. Те може да са единствено недобросъвестност – това важи за всички случаи на вписани хора, с каквито имена и/или ЕГН не съществуват, а още повече се отнася за случаите, в които са посочени починали.
„Последното обстоятелство означава, че списъците са неавтентични документи, тъй като част от положените в тях подписи не биха могли да изхождат от лицата, сочени като техни автори“, пише съдията.
Според магистрата тези действия противоречат както на добрите нрави, така и на демократичните цели, които според Конституцията и Закона за политическите партии тези субекти трябва да преследват. Затова няма значение дали броят на хората, които са били живи към момента на полагане на подписите, и броят на лицата, за които не са открити несъответствия в данните, е достатъчен, за да удовлетвори минималното изискване на закона за брой участници в процеса по учредяване на партията.
Да се приеме, че наличието на минимален брой учредители е достатъчно за регистрация на партията, независимо от констатираните нередовности, каквато теза поддържат от кандидат-партията, би означавало съдът да утвърди действия, свързани със злоупотреба с лични данни, и по този начин сам да извърши правонарушение, обяснява съдията.
Върховният касационен съд обаче има такава практика, коментираха пред EURACTIV магистрати.
Това е недопустимо не само според правилата на процесуалния закон, но и според етичните правила, които съдът е длъжен да съблюдава, се казва още в решението за партия „Развитие“. И допълва, че отделно от това е направила неизчерпателна проверка и няма как безспорно да се заключи, че има редовни вписвания за минимално изискуемия брой лица-учредители.
Според публикация в „24 часа“ политическият проект „Развитие“ е представен в Стара Загора и прави заявка за местните избори.
В инициативния му комитет са активисти от различни партии. Самият Виктор Драголов е известен като привърженик на ГЕРБ, в комитета са още общинският съветник от партия Воля Боян Кулев и бившият общински председател на БСП в Стара Загора проф. Бойчо Биволарски.
Боян Кулев обясни, че досегашната му партия „Воля“ няма да се явява на местните избори, а проф. Биволарски каза, че му е известно, че според устава на социалистическата партия всеки неин член, който се яви на избори в чужда листа, автоматично губи членството си в БСП. „Въпреки това аз залагам на нещо ново“, допълва Биволарски.
Проблемите, които съдът намира при „Развитие“ съвсем не са прецедент при регистрацията на партии.
Преди години, например, бе постановен отказ партията Общобългарски сбор „Иван Михайлов – Радко“ да бъде регистрирана, отново заради ползването на лични данни на починали хора, както и заради други нарушения.
През 2020 г., близо 6 години след регистрацията на „Възраждане“ Софийската градска прокуратура (СГП) инициира пред съда производство за заличаването и разпускането ѝ точно с аргумента за открити нарушения при учредяването ѝ, включително мъртви души в списъците на партията. Прокуратурата твърдеше, че 86 лица, които са вписани като учредители, са били в чужбина на въпросната дата, други 108 души са казали, че подписите в документите на Възраждане не са техни, отделно 120 лица са заявили, че изобщо не са присъствали на Учредително събрание на ПП „Възраждане“.
Искането на прокуратурата обаче беше отхвърлено от съда с аргумента, че държавното обвинение е можело да възрази още при регистрацията на партията, но тогава не е имало нищо против вписването ѝ. Не стана ясно защо тогава и съдът е проспал пропуските, наравно с прокуратурата.
В регистъра на политическите партии в момента фигурират 133 формация.
През тази година са вписани 7, което е необичайна активност, вероятно свързана с местните избори. Това са „Български гласъ“, „Бъдете смели“, „Спаси София“, „Развитие за септември и региона“, „Величие“, „Движение за просперитет на Перник“, „Единение“.