Новите геномни технологии ще са решаващи за развитието на съвременното земеделие

Събитието, посветено на устойчивото развитие на агрохранителната система в България, обедини учени, представители на институциите, бизнеса и неправителствения сектор.

Министърът на земеделието и храните, д-р Георги Тахов, откри форума с вдъхновяваща визия: „Наш приоритет е да начертаем път за едно устойчиво земеделие пред страната ни. Изключително важно е науката и практиката да сисътрудничат. За да може България да посрещнепредизвикателствата на Зелената сделка, трябва да ускорим трансфера на знания и иновации в агро-хранителния бизнес. Министерството на земеделието и храните работи усилено в тази посока“.

След речта на министъра, акад. Атанас Атанасов подчертазначението на дигиталното земеделие: „Времето датръгнем напред е дошло. Без дигиталното земеделие и новите технологии земеделието няма бъдеще, немислимое“. Изказването на международно признатия учен и пионер в биотехнологиите акцентира върху неотложната необходимост  от внедряване на иновативни технологии в земеделския сектор.

Проф. Милена Узунова от Техническия университет в Мюнхен, Германия, сподели как новите геномни техникимогат значително да съкратят времето за създаване на новисортове: „Модерната растителна селекция създавависокодобивни и устойчиви сортове. Създаването на единсорт отнема от 8 до 12 години. Възможността да съкратим този процес е от изключително значение“.

Международният експерт в модерната растителна селекция поясни, че използването на новите технологии през последните 20 години се увеличило близо 60 хиляди пъти.

„Геномната селекция изпълнява мечтата на селекционерите да получат точни и прецизни данни измежду стотици хиляди видове“, добави Узунова.

Проф. Виолета Божанова, председател на Селскостопанската академия, добави, че НГТ не са заместител, а мощен инструмент за генетично разнообразие: „НГТ са само една допълнителна възможност за по-бързо създаване на генетично разнообразие към класическата селекция.“ Тя подчерта, че комбинирането на класическиметоди със съвременни технологии е ключът къмустойчивото развитие на земеделието.

Доц. Божинов Божинов от Аграрния университет в Пловдив разгледа регулаторните аспекти на НГТ: „Регулациите на ниво ЕС ще позволят НГТ да се използват в строгоограничена рамка. Дискусията датира от 2018 г. и все още не е на необходимото експертно равнище у нас“.

Той разясни, че регулациите ще гарантират, че внедряването на новите технологии ще се осъществява по прозрачен и сигурен начин, което ще увеличи доверието на обществото в тези иновации.

Земеделският производител Мариела Йорданова изрази своята подкрепа за новите геномни техники и необходимостта от обществено осъзнаване: „Аз съм горещ привърженик на НГТ и подкрепям всички усилия на българската наука за тяхното налагане. Сега трябва да убедим в тази полезност и обществото. Те ще са мощен инструмент за справяне с предизвикателствата.Призовавам за информиран избор по отношение на НГТ – да се информираме от надеждни източници и да оставим назад популизма“.

Йорданова подчерта значението на информирания избор и необходимостта от отворен диалог с обществото.

Форумът завърши с критичен поглед към глобалната конкуренция в иновациите от проф. Валя Василева от БАН: „Добрата стара консервативна Европа изостава, и томного в иновационно отношение. Изключително тежки са регулаторните процедури, бавни и тромави. Обществотоняма реална представа за НГТ. Япония и Китай тичатнапред, докато ние все още си връзваме връзките наобувките“.

Тя акцентира върху спешността за ускоряване на иновационния процес и преодоляване на бюрократичните пречки в Европа.

Събитието очерта значението на новите геномни техники за устойчивото бъдеще на земеделието в България. Министерството на земеделието и храните даде заявка, че ще продължи да подкрепя иновациите и сътрудничеството между науката и практиката, за да гарантираконкурентоспособно и устойчиво земеделие.