Ники Сотиров: Театърът е безсмъртен и той е над всякакви вируси!

„Младата аудитория е тази, която дава енергия и вяра, тя дава импулс на културата в тези пандемични времена“, твърди актьорът

Ники Сотиров е български актьор завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. Работил е в студио „Пантомима“ към театър „Сълза и смях“. През 1984 година той печели награда „За най-добър мим“ и „Голямата награда“ на фестивала в Арецо, Италия, както печели и награда „За млад актьор“ за участие във филма „Вибрации“.

Прочутият актьор играе в „Антихрист“ в Нов Театър и „Три котки на покрива“, както и в множество български и световни кино- продукции, от които – „Адаптация“, „11А“, „Седем часа разлика“, „Фаворитът 3“ с участието на Скот Адкинс, „Механикът“ с Долф Лундгрен, „В името на Краля: последната мисия“ с главна роля на Доминик Пърсел.

–Г-н Сотиров, бори ли се театърът с коронавируса?

Театърът винаги е надвивал всякакви вируси – коронавируси, вируси, които са били през Средновековието, чума, всякакви пандемии. Театърът е безсмъртен. Той е дете на Бога и никакви зарази не могат да го притеснят, камо ли да го спрат или заличат. Утре няма да има пандемия, но винаги ще има театър.

–В каква роля си представяте вируса на сцената?

Вирусът на сцената дори няма да бъде от миманса, той е много лош самодеец, статист, който никога не може да бъде актьор. Фалшив е, колкото и да му се иска да бъде органичен. Той е временен, никога няма да може да достигне класиката и таланта на великите актьори в целия свят.

–Младите и театърът – какво търсят и какво може би не намират?

Винаги съм обожавал диалога с младите. Те имат какво да научат от мен и точно толкова има какво да науча от тях. Сверяваме си часовниците. Това е една аналогия на генерации.

Имам предвид, сравнение и обмен на химия и енергия, на ценностни системи и стойностни системи.

Разбира се, критериите за морал и за изкуство, и за човешките отношения на различните генерации е различно. Това е една приемственост, която аз винаги съм адмирирал и винаги съм искал тя да се случи.

Изключително вярно е, че младият човек, утре, ще постигне това, което моята генерация не е могла, като чисто човешка реализация и разбира се като арт-реализация, като имам предвид – кино, театър, музика поезия, живопис.

Вярвам, че утрешната генерация ще бъде по-успешна, така трябва да бъде, такава е логиката на диалектиката, която ни е дал Бог.

–Губи ли се младата аудитория сред публиката в театъра днес?

В никакъв случай. Точно младата аудитория е тази, която дава енергия и вяра, тя дава един импулс, инерция на културата в тези пандемични времена.

Мисля, че младият човек е най-голямата превенция на всякаква пандемия и вируси.

–Как ще коментирате клишето: „Смехът ще спаси света“ и проваля ли го тъгата?

Според мен, красотата ще спаси света и самоироничното чувство за хумор. Самоиронията е велико изкуство.

Без чувство за хумор този свят още утре няма да го има. То дава онази поетична квинтесенция на света, от която той се нуждае.

Тъгата е неизменен реквизит на всяка една човешка душа, но самоиронията и тъгата са Ин и Ян – действие и противодействие. Така е устроен света, за да има някакъв духовен и енергиен баланс, дори арт-баланс. Едното не може без другото. Не тревожи тъгата, докато тъгата не разтревожи теб.

Интервю на Николай Самоковски