Не можем да създадем нищо ново, защото е забранено 

“Вече са ни казали кое какво е и единственият ни творчески избор е да се научим да забравяме”

Не можем да създадем нищо ново, защото е забранено. Вече са ни казали кое какво е и единственият ни творчески избор е да се научим да забравяме. Има правила и възпитание, които трябва спешно да бъдат забравени.

Вече са ни дадени верните отговори, които трябва да бъдат забранени. Те са дадени от неизменни авторитети, които настояват, че са свещено верни. Ако се възпротивим, ни чака “огън от камъни и хора”, но нека не се изправя да се бори с верните отговори онзи, който предварително ги знае по задължение.

Творчеството е забранено. Това важи за другите? Ако всички сме творци, няма да има кой да ни се възхищава… или бихме станали такива егоцентрици, че бихме забравили всичко останало, бихме се свързали интимно с творчеството си и там ще останем. За всеки не-творящ ум това е страхотна оферта, понеже да си “арт” е блянът на прокълнатите. Да бъдем свободни от творчеството си е творчески акт, след акта на творчество. Преди творчеството сме просто говорещи папагали, някои с по-голям набор от думи, но без нищо изключително.

Но къде е то?

Няма нужда от творчество, защото всичко си го има, само да си намерим хубава работа. Можем да римуваме познатите думи или да обърнем нещо наопаки като миналия път. Нямаме нужда от творчество, защото може да не се получи. Нямаме нужда от творчество, защото може да ни се присмиват. Да си стоим вкъщи. Срам ни е. Ня-ма нуж-да от твор-чес-тво…

Димитър Касабов