Министерството на здравеопазването преразглежда заплатите на директорските бордове в държавните болници

Здравният министър Катя Ивкова отчете над 426 млн. евро задължения на държавните болници и обяви промени в методиката за определяне на възнагражденията на ръководствата.

Министерството на здравеопазването ще преразгледа методиката за формиране на възнагражденията на съветите на директорите в държавните болници с цел по-строг контрол върху финансовото управление на лечебните заведения. Това съобщи здравният министър Катя Ивкова при представянето на актуални данни за състоянието на държавните болници в България.

По данни на министерството общите задължения на държавните лечебни заведения достигат 426,2 млн. евро, като просрочените задължения към 31 март възлизат на 21,3 млн. евро. Повече от половината от кредитите, изтеглени от държавните болници, са сключени с една финансова институция.

Катя Ивкова подчерта, че съществуват различни фактори, водещи до натрупване на дългове, но е необходимо да се избегнат ситуации, при които болници с тежко финансово състояние изплащат високи възнаграждения на своите ръководства.

Сред лечебните заведения с най-големи задължения са УМБАЛ „Александровска“ с дългове от 60,2 млн. евро, УМБАЛСМ „Пирогов“ с 41,7 млн. евро и УМБАЛ „Света Екатерина“ с 28,3 млн. евро. В същото време възнагражденията на изпълнителните директори в някои от тези болници достигат и надхвърлят 10 000 евро месечно.

Министърът представи и данни за ръста на публичните разходи в сектора. Средствата за болнична помощ са нараснали от 2,66 млрд. лв. през 2021 г. до 4,45 млрд. лв. през 2025 г., което представлява увеличение от 67,4%. Финансирането на извънболничната помощ се е увеличило със 114,3%, а разходите за лекарства и медицински изделия са нараснали с близо 67%.

От началото на 2026 г. са регистрирани около 1,22 млн. хоспитализации, като над 635 хил. от тях са по спешност. Средната продължителност на болничния престой остава четири дни, а общият брой болнични дни е близо 5 милиона.

Като част от подготвяните реформи Министерството на здравеопазването ще актуализира и дигитализира Националната здравна карта, ще извърши пълна инвентаризация на болничните легла и ще създаде електронен публичен регистър на лечебните заведения. Предвижда се и ежедневно наблюдение на заетостта на леглата с цел ограничаване на отказите за прием на пациенти.

Снимка: Фокус