Икономически модел от XIX век предупреждава за пазарен връх и риск от криза през 2026 г.

„Цикълът на Самюел Бенер“ от 1875 г. отново привлича внимание на фона на прегряти пазари, високи оценки и тревожни икономически индикатори.

Икономически модел, създаден преди близо 150 години, отново се озовава в центъра на финансовите дебати, след като редица съвременни пазарни сигнали започнаха да напомнят за минали периоди на прегряване и последвали рецесии. Става дума за т.нар. „Цикъл на Самюел Бенер“ – икономическа графика от 1875 г., която според поддръжниците ѝ успява да улови дългосрочни закономерности в развитието на пазарите.

Моделът е създаден от Самюел Бенер – свиневъд от щата Охайо, който губи състоянието си по време на Голямата депресия от 1873 г. След финансовия крах той започва да изучава икономическите цикли и достига до извода, че пазарите се движат в повтарящи се, ритмични фази. Според неговата графика през 2026 г. световната икономика може да достигне голям пазарен връх, последван от финансова криза.

Макар идеята, че фермер от XIX век е предвидил съвременни рецесии, да звучи невероятно, привържениците на цикъла посочват редица съвпадения. Сред тях са крахът на фондовите пазари през 1929 г., спукването на дот-ком балона около 2000 г., сривът на жилищния пазар през 2007 г. и резкият спад по време на пандемията през 2020 г. В някои случаи прогнозите се разминават с една-две години, но въпреки това са изненадващо близки, имайки предвид епохата, в която е създаден моделът.

Според Бенер икономиката функционира като „дишаща машина“ – дълги периоди на растеж и оптимизъм са последвани от връх, след който идва рязко свиване. В ранната фаза на цикъла доминират иновациите, растящата производителност и силното инвеститорско доверие. С времето обаче оценките се откъсват от реалните икономически показатели, инфлацията се ускорява, а дългът нараства – класически признаци за прегряване. Последната фаза е кризата, при която пазарите коригират, компании фалират и системата се „нулира“, за да започне нов цикъл.

Графиката на Бенер дава и практически насоки – активно инвестиране в началото на експанзията, продажби при приближаване към върха и предпазливост по време на кризата. Според модела 2026 г. попада именно във фазата на високи цени и повишен риск.

Разбира се, цикълът има и своите слабости. За 1945 г. той прогнозира паника, но пазарите растат с края на Втората световна война. Предупрежденията за сривове през 1965 г. и 1981 г. също не се реализират напълно. Дори Голямата депресия е „предсказана“ с две години по-рано, което показва, че моделът изисква гъвкава интерпретация.

Въпреки това редица съвременни индикатори засилват интереса към подобни дългосрочни теории. Инверсията на доходността по американските държавни облигации – разликата между 10- и 2-годишните книжа – отново е факт, а тя е предхождала всяка рецесия в САЩ от 70-те години насам. Оценките на акциите остават високи, като съотношението цена/печалба на S&P 500 надхвърля 30 – нива, наблюдавани при дот-ком балона и преди кризата от 2007 г.

Големи институции, включително Bank of England, изразяват тревога от завишените оценки, особено при компаниите в сектора на изкуствения интелект. Световният икономически форум също предупреди за потенциални балони при криптовалутите, ИИ технологиите и глобалния дълг, които могат да се слеят в по-широк финансов риск.

Други анализатори обаче призовават към умереност. Опитите да се „улучи“ точният момент на пазарен обрат често водят до пропуснати печалби, както се случи с инвеститорите, заложили на песимистични сценарии през 2018 г. Дори 2026 г. да донесе турбуленции, времето и мащабът на евентуалния спад остават неизвестни. Позицията на Уорън Бъфет – с рекордни нива на кеш, но без паника – често се посочва като пример за разумен, а не емоционален подход.

Дебатът около цикъла на Самюел Бенер напомня, че пазарите се движат на цикли, а не по права линия. Дали 2026 г. ще се окаже следващата голяма повратна точка, предстои да видим.

Тази статия има единствено информационен характер и не представлява финансов съвет или препоръка за покупка или продажба на активи.