Ива Екимова – от “момиче на късмета” до преподавател в Нов български университет

Ива Екимова – от “момиче на късмета” до преподавател в Нов български университет

септември 25, 2021 1 By sredata

Ива Екимова е комуникационен експерт с дългогодишна практика. Кариерата й в сферата на публичните комуникации започва още през 1993-а година. Оттогава тя се занимава с изграждане на комуникационни стратегии, управление на кампании и събитиен мениджмънт. В продължение на 7 години преподава ПР в НБУ. През годините комбинира ангажиментите си като ПР практик и телевизионен водещ.

-Бихте ли ни разказали откъде започна Вашата кариера като ПР експерт? Защо се насочихте точно към тази сфера? Какво Ви харесва в нея?

– Бях на 17 години и току що бях завършила училище, веднага ме приеха в УНСС, специалност „Икономика и управление на интелектуалната собственост”. Предстоеше ми и да започна работа като момиче на късмета в Супершоу Невада – най-популярното телевизионно предаване по това време. То се излъчваше всяка събота по националната телевизия. Продуцентът на предаването даваше възможност на всички нас, лицата от екрана, да участваме и в работния процес извън сцената на тогавашната зала 2, на НДК. Можехме да се присъединим към рекламния екип – това са хората, които събираха реклами за шоуто. Супершоу Невада бе много популярно, защото победителите си отиваха с перални, хладилници, а понякога и с автомобил. По това време нямаше такова изобилие в пазарното предлагане и да спечелиш подобни награди беше огромен късмет. В един момент възникна необходимостта да изпращаме информация до медиите за победитлите, за огромните награди и за случващото се в шоуто. Аз поех това звено и така през 1993-а година започнах да се интересувам от професията „Връзки с обществеността”. След като завърших УНСС, започнах да уча в London School Of PR. После преминах през редица курсове за усъвършенстване на професионалните ми умения, като междувременно не съм спирала да работя в тази сфера. Между 2007-а и 2014-а преподавах ПР в НБУ.

-Въпреки опита, който имате на телевизионния екран, към днешна дата поражда ли се някакво притеснение или вълнение у Вас преди ефир?

– О, да! Вълнувам се много. Даже преди няколко седмици ми се случи много смешна ситуация, в която имах такава пред-ефирна треска, каквато не ми се бе случвала отдавна. В едно от изданията на „Преди обед”, където традиционно коментираме Фермата, Деси бе под карантина и по време на рекламите на Сашо му хрумна да заема мястото на водещия, а той да седне на коментаторското място. Толкова бях притеснена, че едвам прочетох анонса.

-Можете ли да ни разкажете една интересна случка от Вашата кариера?

– О, те са толкова много. Един от незабравимите моменти в работата ми е срещата с Принц Чарлз и съпругата му Камила, херцогиня на Корнуол. Пътувахме за специална среща по повод инициатива на наш клиент. Тъкачница Хемус в Костандово е единствената в Европа, която тъче килими за кралския двор. Бяхме поканени в Уелс от английския партньор на компанията и прес-офиса на Принц Чарлз. Той пристигна в компанията на съпругата си, а след срещата се насладихме на традиционна английска закуска.

-Кои са били най-трудните Ви моменти в професионален план? Как се справихте с тях?

– За толкова години сме имали доста трудни моменти. В крайна сметка ние хората така сме устроени, че да забравяме лошото, което ни се случва. В трудни ситуации сме намирали изход заедно, сплотени и адаптивни.

-Имали ли сте моменти, в които сте искали да се откажете от тази професия? Защо? Какво Ви е мотивирало да продължите?

– Няколко пъти. Работата е там,че животът винаги ме е връщал към професията. През 2013-а година бях на такъв кръстопът и тогава ми се обади Иван Христов и ме покани да стана водеща на съботния женски блок по ТВ 7. Тъкмо си помислих, че сменям професионалния курс. Когато станах част от екипа на предаването, продуцентите ми предложиха да поема и комуникациите на целия съботно-неделен блок и на Междинна станция. И така продължих да упражнявам професията си.

-Каква е Вашата тайна формула за успеха през годините?

– Преди всичко е необходимо да обичаш това, което правиш. Да не се страхуваш от промени и постоянно да надграждаш знанията си.

-Ако трябва да опишете себе си с една дума, коя ще е тя?

– Вяра!

Интервю на Стефани Василева