За красотата на приоритетите

Първо, какво означава приоритет?

Това понятие поставя ударение върху определен субект или в днешно време, се случва интензивно върху обекти. (коли, телефони, къщи и т.н.) Извеждането им вън от ежедневния шум и превръщането им в доминантен фактор в живота ни ги прави приоритети.

Има 3 позиции на поставяне на приоритети в света около нас:

• върху другите, което е присъщо за децата.

• върху себе си, което е присъщо, най-често, за хора, които са в процес на осъзнаване.

• върху друг човек, което е възможно, ако не е зов за помощ, да бъде любов.

Тук е мястото да добавя, че фокусът върху другите е също фокус върху себе си, само че до момента в който остава неосъзнат.

Когато говорим за социален живот е почти същото.

• Всичко ни е интересно и имаме хаотични, разнообразни занимания.

• Правим нещо, което ни задължава да го правим, поради страх от загуба. ( това е еквивалент на поставяне на приоритет върху себе си, чрез дейност, била тя служебна или хоби )

• Посвещаване на нещо, което е еквивалент на любовта в нещоправенето. Някои го наричат призвание, но тук също лодката се клати сама. ^*

^{*Когато да речем, дейността, на която сме се посветили и изтече времето , тя се превръща в задължение и се налага да се преориентираме, но ние оставаме понеже сме свикнали или не ни се живее в друго. Способни сме да имаме приоритети от личен и от битов характер едновременно. Но често преимуществото на битовите над личните ни поставя пред избор да приоритизираме и между тях. Примерно запален футболен фен и съпруга с променливо отношение към конкуренцията в образа на телевизор, който вечер я поставя в режим на изчакване и съгласие.}

Разграничаваме мания от посвещаване

Манията е състояние, което не можем да си откажем. Тя ни владее и взима решенията преди нас. Дори затварянето в себе си може да бъде мания. Ние действаме или бездействаме, защото “ни идва отвътре” и защото не можем да не го правим. Или дори да вярваме, че можем, сме вътрешно аргументирани, че няма нужда. Примери могат да бъдат цигари, алкохол, наркотици, храна, приятелства, заведения, личности, практически всичко, което може да бъде посочено с пръст, дори Бог и то без да може да бъде посочен.

Да се посветим на нещо, на свой ред означава да го направим свободно, понеже сме привлечени от потенциал, който ни кара да се чувстваме като в дом, независимо дали става дума за човек или дейност.

Поставянето на приоритети пуска в ход усещането, че ние определяме ходовете в живота си, а не просто се придвижваме на сляпо от невидимата режисура на незнаен дух. То ни дарява и възможността да се родеем с наличие на характер.

Ако просто внимаваме да не сбъркаме, когато сме определили другите около себе си за приоритет, се изморяваме, без да признаваме, че това се случва, обяснявайки тези нечленоразделни умора и хаос, обич. Ние обслужваме, определен брой хора с внимание, убеждавайки тях и себе си, че го правим свободно. Но те обикновено се къпят в постоянството на това да ни има, а ние оставаме спокойни , осъществени и без енергия. Проблемът може да не е в обслужването, а в липсата на критична преценка и превръщането на това поведение в навик и в последна сметка – липса на приоритет. Позволявам си тук да предложа пирамида на приоритатите.

Уговорката е, че придвижването нагоре и надолу става внезапно и оставането на нивото на любовта изисква подготовка или гениалност.

Дълбоко вярвам, че както имаме “неизчерпаем” потенциал, така и сме ограничени в способността си да обичаме.

Дори любовта изисква приоритет. Иначе би било много просто. Хипи движението декларира всеобхватна обич и свобода, но те разбира се, са лишени от дълбочини, за които няма да стане дума в тази статия. В днешно време подобни напъни се наричат и духовност, за която често налага лечение или поне задълбочена терапевтична работа.

Промискуитатът е приоритет върху себе си чрез другите. Също бива наричан любов погрешно. Той е еквивалент на обслужването на тези, които казваме, че ни обичат.Там параноята се върти около собствената ни стойност и в това, че няма време да бъдем харесвани достатъчно. До зрелостта ни е чиста инфантилност. В наши дни Дон Жуан би бил деградиран до неврастеник, а Жана Д’арк хоспитализирана с шизофрения, поради фокусът върху чуването на гласове.

Приоритетът върху обект, отстрани изглежда неубедително. В този случай е необходима да бъде пусната в ход и честността, но рядко има кой да мисли за нея. Тази именно честност, която е способна да разкрие какво стои в мотивацията ни зад този обект.

Ако той е скъпа кола да речем, зад нея стои убеждението ни, че не я заслужаваме и че се чувстваме бедни и не до там стойностни. Важната стъпка тук е признанието, че това е така.

Дълбоко вярвам, че зад всеки успех стои откровение. Успех, а не победа.

Религията често става прибежище на хора от такъв тип, понеже религиозността ни спасява от нуждата от аргументация. Понякога сме способни да си измисляме приоритети от скука и поради необходимостта от идентификация. Дори се вкопчваме в тях, за да “знаем кои сме”.

Къде остана красотата? Можеше да е само в заглавието. Но все пак, палитрата от възможности, множеството позиции отвън и отвътре прави играта на приоритети удивително богата, по-богата от шахматна игра, понеже на дъската са сложени и чувства, и емоции. Без всякакво самомнение, че изчерпвам темата – Красиво, нали?

Автор: Димитър Касабов