Затлъстяването все по-често се разглежда като хронично заболяване, а не въпрос на начин на живот

Затлъстяването все по-често се разглежда като хронично заболяване, а не въпрос на начин на живот

юли 5, 2026 0 By sredata

Нови научни данни и международни медицински организации променят подхода към диагностика и лечение на затлъстяването.

В продължение на десетилетия на хората със затлъстяване се препоръчваше просто да се хранят по-малко и да се движат повече. Днес все повече учени и лекари смятат, че този подход е твърде опростен, тъй като не отчита сложната биологична природа на състоянието.

През 2013 г. Американската медицинска асоциация официално призна затлъстяването за заболяване, а по-късно същата позиция зае и Канадската медицинска асоциация. Нови предложения на експерти, публикувани в The Lancet Diabetes & Endocrinology, предлагат по-прецизни критерии, които разграничават затлъстяването като болест от просто по-високо телесно тегло.

Според специалисти като проф. Карел льо Ру от Университетския колеж в Дъблин, промяната в общественото разбиране е трудна, тъй като много хора продължават да възприемат теглото като въпрос на лична отговорност и дисциплина, което води до чувство за вина и стигма.

Научните изследвания показват, че затлъстяването е резултат от комплексни взаимодействия между мозъка, хормоналната система и метаболизма, които регулират натрупването и поддържането на мастната тъкан. Поради това диетите често имат временен ефект, след който организмът се стреми да възстанови загубеното тегло.

Експертите посочват, че по-ефективното лечение включва индивидуален подход – от медикаментозна терапия и хранителни режими до бариатрична хирургия, в зависимост от състоянието на пациента.

Промяна има и в диагностичните критерии. Освен индекса на телесната маса (BMI), вече се обръща внимание на обиколката на талията, телесния състав и наличието на усложнения като диабет тип 2, високо кръвно налягане, чернодробни заболявания и сънна апнея.

Според учените разбирането на затлъстяването като заболяване може да намали стигмата и да доведе до по-ранна и по-ефективна медицинска намеса. В същото време те подчертават, че върху телесното тегло влияят множество фактори – генетични, хормонални, метаболитни и психологически – което прави проблема значително по-сложен от простия баланс между калории и физическа активност.