ЕК предупреждава: България е сред най-засегнатите от демографския срив в ЕС

Нов доклад на Европейската комисия предупреждава, че застаряването и намаляването на населението в България ще засилят недостига на работна ръка, натиска върху здравеопазването, социалните грижи и публичните бюджети.

България е сред държавите в Европейския съюз, които са най-силно засегнати от демографския спад. Това показва нов доклад на Европейската комисия, според който страната ни, заедно с Румъния, Гърция и балтийските държави, е изправена пред трайно намаляване на населението и ускорено застаряване. Подобни тенденции се наблюдават и в части от Полша, Германия, Южна Италия и земеделските райони на Иберийския полуостров.

Според Европейската комисия демографските промени вече не са локален проблем, а сериозен риск за икономиката и социалните системи. Очаква се засилен натиск върху пазара на труда, здравеопазването, системите за дългосрочни грижи и публичните финанси.

България застарява с ускорени темпове

Данните показват, че средната възраст на населението в България вече е достигнала 47 години, докато преди десетилетие е била 43 години. Това означава по-малко хора в активна трудоспособна възраст и все по-голяма нужда от здравни услуги и социални грижи.

Прогнозите сочат, че до 2100 г. средната продължителност на живота в България може да достигне 90 години. За сравнение, средната продължителност на живота в ЕС вече надхвърля 81 години. Макар това да е положителна тенденция, тя ще доведе до значително по-високи разходи за здравеопазване и грижи за възрастните хора.

Докладът обръща внимание и на възнагражденията в сектора на грижите. В България, Италия и Естония специалистите, които се грижат за възрастни хора, получават около 65% от средната работна заплата за страната. В повечето останали държави от ЕС доходите в сектора остават под 80% от средната заплата, което увеличава риска от недостиг на кадри.

Населението на ЕС ще продължи да намалява

Европейската комисия прогнозира, че населението на Европейския съюз ще продължи да се свива през следващите десетилетия. До 2050 г. жителите на ЕС се очаква да бъдат около 445 милиона души, а до 2100 г. – 398,8 милиона. Това представлява спад от близо 11,7% спрямо нивата от 70-те години на миналия век.

Паралелно с това възрастовата структура на населението ще се промени значително. До 2050 г. почти един на всеки трима европейци ще бъде на възраст над 65 години, докато днес това съотношение е един на всеки петима. Според експертите това ще доведе до по-малко работещи хора, повече пенсионери и нарастващ натиск върху пенсионните системи и държавните бюджети.

Недостигът на работна сила остава сериозно предизвикателство

Докладът показва още, че около 20% от хората в трудоспособна възраст в ЕС остават извън пазара на труда. В същото време близо 8 милиона млади европейци нито работят, нито учат, което представлява сериозна загуба на икономически потенциал.

Положителен знак е увеличаващата се заетост сред хората на възраст между 55 и 64 години, която частично компенсира недостига на работна сила. Въпреки това Европейската комисия предупреждава, че тази тенденция няма да бъде достатъчна за преодоляване на дългосрочния демографски натиск.

Според оценката на Комисията привличането на квалифицирани мигранти може да помогне за ограничаване на недостига на работници и да смекчи последиците от застаряването на населението.

Все повече хора ще се нуждаят от дългосрочни грижи

С увеличаването на продължителността на живота ще нараства и броят на хората, нуждаещи се от грижи. Прогнозите показват, че до 2070 г. броят им в ЕС ще се увеличи от 36 милиона на 48 милиона души. Очаква се и броят на хората над 80-годишна възраст да се удвои, което ще постави допълнително натоварване върху здравните и социалните системи в Европа.

Снимка: iStock