ЕК дава България на съд за неизпълнени правила за критични услуги и баланс между половете, възможни са глоби

ЕК дава България на съд за неизпълнени правила за критични услуги и баланс между половете, възможни са глоби

април 29, 2026 0 By Desi

Брюксел сезира Съда на ЕС срещу България и още шест държави заради забавяне на директивата за устойчивост на критичните субекти; София изостава и по правилата за равенство в бордовете на компаниите.

Европейската комисия предава България на Съда на Европейския съюз заради неизпълнение на изискванията за устойчивост на критичните услуги. Заедно със страната ни в процедурата са включени Испания, Франция, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция. Причината е забавено въвеждане на европейската директива за критичните субекти, като срокът за промени в националното законодателство изтече на 17 октомври 2024 г.

Според Комисията нито една от посочените държави не е транспонирала мерките изцяло. Поради това Брюксел настоява Съдът на ЕС да наложи финансови санкции. Директивата цели да гарантира непрекъснатото предоставяне на жизненоважни услуги за обществото и икономиката. Тя обхваща ключови сектори като енергетика, транспорт, здравеопазване, водоснабдяване, банково дело и цифрова инфраструктура.

Новите правила са насочени към широк спектър от заплахи – природни бедствия, кризи, причинени от човека, терористични атаки, киберзаплахи, саботажи и престъпно проникване. Изискванията предвиждат по-строга подготовка, защита и реакция при инциденти, които могат да засегнат функционирането на държавите и икономиката.

Паралелно с това Европейската комисия отправя второ предупреждение към България и още няколко държави заради забавяне на директивата за баланс между половете в бордовете на големите публични компании. Правилата предвиждат най-малко 40% представителство на по-слабо представения пол сред директорите без изпълнителни функции или 33% за всички директори.

Комисията посочва, че държавите не са съобщили мерки за транспониране, въпреки че крайният срок изтече на 28 декември 2024 г. Така натискът върху София се засилва, а темата се превръща не само в правен казус, но и в тест за готовността на България да прилага европейските стандарти за сигурност и корпоративно управление.