Дара: Не спирай, колкото и да е тежко!

Въпреки крехките си 19 години Дара Екимова е пожънала много успехи в сферата на музиката. В началото на 2020 г. взима награда за дебют от единствените в България “359 Hip-Hop Awards”. Участвала е в няколко музикални формата, последният от които е “Маскираният певец” 2, където тя беше гост изпълнител и се скри под маската на Принцесата от миналогодишния сезон на предаването. Печели наградата Жена на Годината 2020 в категория “Музика” на списание “Грация”.

–Как и на каква годишна възраст разбрахте, че имате дарбата да пеете?

– Спомням си, че мама и тати ме записаха в една детска вокална школа. Оттогава започна любовта ми към музиката. Бях на 4 и всъщност се оказва, че вече пея от 14 години. Разбрах, че искам да се занимавам с музика на по-късен етап, дори наскоро. На 16 пуснах първата си авторска песен и вече 2 години с моята майка, която е безусловно до мен, не само защото ме подкрепя като майка, която вярва в мечтите на дъщеря си, но и като  “momager”. С нея смело градим пътя ми в музиката.

–Спомняте ли си първия път, в който се качихте на сцената? Какво почувствахте?

– Честно казано, не си спомням първия път, в който съм се качила на сцена, но предполагам, че съм се чувствала, както всеки следващ – адски развълнувана, щастлива, че правя това, което обичам. Всяко качване на сцената е силно усещане за мен.

–Бихте ли ни разказали за някой гаф по време на снимки или на живо участие? Как реагирахте и успяхте ли да овладеете ситуацията?

– Последният гаф беше, когато се качих на сцената на “Маскирания певец”. През маската, с която бях, беше доста трудно да видя какво се случва около мен, да не кажа – невъзможно. Имаше две дупки, през които виждах само напред, не можех да си наведа главата, или да я вдигна нагоре. По време на изпълението ми си заклещих крака в подплатата на костюма, с който бях. За момент си помислих, че няма измъкване, но трябваше да остана концентрирана върху песента и присъствието ми. Запазих самообладание и успях да измъкна крака от роклята, но се притесних много сериозно. Когато гледах клипове от изпълнението в социалните мрежи, доста се смях, защото точно този момент е хванат от централната камера, която снима, но важното е, че не паднах и всичко е наред.

–Музиката ли е Вашата сила и мотивация да преминавате през трудностите?

– Музиката е най-голямата сила. Особено когато правиш музика. Колкото и да е странно за някои хора – разочарованието, предателството, тежките моменти са основно вдъхновение за съзадаването на една много силна песен. Любовта във всичките й измерения е вдъхновение за музиката ми. Независимо дали я слушам, или я създавам. Любовта ми към музиката е мотивацията ми да продължавам напред, когато всичко друго ме дърпа назад.

–Какво е мнението Ви за музикалните реалити формати?

– Всеки, който е участвал в музикални реалити формати, е израснал много. Независимо дали е отпаднал в началото, стигнал е до финал, спечелил е, или не е спечелил. Трудно изпитание са тези формати, но могат и да ти дадат страхотни възможности.

–Винаги ли сте в състояние да творите?

– Не. Невинаги съм в състояние да творя, но това е нормално. Честно казано, ситуацията, в която се намираме от началото на 2020 година, доста пъти успя да ме демотивира и да отнеме вдъхновението ми. За мен важното в такива моменти е да си дам време, пауза, да освободя съзнанието си от всичко и да позволя на вдъхновението да си дойде обратно.

–Работите ли върху нещо ново? Бихте ли ни издали мъничко?

– Работя върху няколко неща – песни и не само. Това ще издам. Нямам търпение да дойде Новата Година. Имам нови цели, нови мечти за сбъдване и нямам търпение хората да чуят музиката, която подготвям. Ще си оставя сърцето във всяка песен.

–Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се развиват в музикалната сфера?

– Рано ми е да давам съвети, но мога да кажа какво аз имах нужда да чуя в трудните моменти дотук… Не спирай, колкото и да е тежко, колкото и да изглежда невъзможно. Всичко е толкова постижимо, колкото вярваш в него. Просто не спирай.

–Коя е думата, която Ви описва най-добре?

– Любов.

Интервю на Стефани Василева