Война за златото на Брезник: Скрита мрежа на влияние и протести

октомври 31, 2025 0 By sredata

Брезник, България – В този тих град на запад от София се очертава гръмка битка за една бъдеща златна мина. Всичко това може да изглежда като обичаен природозащитен протест – хора от селата се впускат да протестират, за да защитят водата и земята си – но зад него се крие лабиринт от скрити мотиви и невидими връзки. Зелени активисти, местни учители и родители, пламенни граждани, привидни политици, дори фигури, свързани с задкулисни бизнес интереси – всички те се пресичат в сблъсък с голям залог за бъдещето на златния проект на Брезник. В резултат сме свидетели на драма с влияние, корупция и съпротива на обикновените хора, чийто отзвук достига далеч отвъд границите на България.

Зелени кръстоносци или пешки в по-мащабна игра?

На пръв поглед движението против мината в Брезник изглежда като естествен зелен бунт на хората.

Местните вече са правили шествия с ковчези и катафалки, символизиращи смъртната заплаха от мината. Страхуват се, че токсичните арсен и тежки метали ще застрашат минералните извори и ще пресушат кладенците – въпрос на живот и смърт за една общност, която се гордее с едни от най-чистите води в страната. „Най-голямата вреда ще бъде отравянето на водата, което ние няма да позволим“, скандират протестиращите по време на обществено обсъждане през 2013 година, когато оспорват изследванията за екологичното въздействие на проекта, защото го смятат за пълно с неточности. Гражданите формират сдружение „За чисто Граово“ и провеждат хиляди подписки, целящи да спрат създаването на мината на всяка цена.

Но зад тези основателни лозунги лежи заплетена мрежа от влияния. Независими наблюдатели на процесите описват в документи как привидно спонтанният граждански активизъм може да се окаже умело насочван, дори манипулиран, от опитни фигури. Свидетелствата сочат, че има група от хора, „тясно свързани със зелени организации – Гергана и Петър Пожарски“ – семейство активисти, които са се преместили в Брезник около 2012 година. Те са ветерани с много опит в неправителствените организации. Петър дори е работил за Американската агенция за международно развитие и за Световната банка, а Гергана се свързва с редица граждански сдружения, фондации, сред които и Америка за България. Те двамата се установяват в село близо до Брезник и мигновено се впускат да организират съпротива срещу мината. Местните казват за Гергана, че в продължение на години е последователен, явен противник на мината. Организира различни акции и привлича около себе си хора, така че с лекота ги вдига на протест по време на неотдавнашната водна криза в общината.

Семейството развива малък туристически бизнес – Вида Вода – който изпълнява функциите и на място за сбирки на природозащитната общност. Във всички случаи семейство Пожарски дава стратегическите насоки на кампанията, като прилага „стъпките за действие на зелените организации“ за организиране на протести и заливане на институциите с оплаквания и сигнали. Някои хора в града дори допускат, че Гергана Пожарски е диригентът в сянка зад последните акции в града. Свидетелствата предполагат, че безкрайната фейсбук пропаганда на брезничанката Жанета Димитрова „са продиктувани от Пожарски“ като част от координирана кампания. Ако това се окаже истина, идеалистичният образ на чисто спонтанния бунт на гражданите отстъпва пред грозното лице на нещо много по-добре дирижирано.

Възмущение, което обхваща целия свят: Масови природозащитни демонстрации се случват на различни места по целия свят. Някои продължават с години и десетилетия катомобилизират всички слоеве на обществото – от жители на селата, през известни публични личности до лидери на национално ниво. Това, което се случва в съседните общини – Трън и Божурище, както и това, което става в Брезник, е част от много по-широк обществен процес на съпротива срещу добивната индустрия. Често зад тези действия се разкриват дълбоки политически и икономически разломи.

Именно напрежението между истинските страсти на хората и задкулисните игри определя бъдещето на войната за златото на Брезник. От една страна са налице безспорните истински страхове на местните хора. Брезник има по-малко от 4 000 жители, много от тях са чували за тежки последици от минни дейности в миналото и се страхуват, че това може да се случи и при тях. Когато кранчетата за вода в града секват, учители като Емилия Свиленова и Лина Симеонова питат на мината ли се дължи кризата с водата. Други мобилизират родителите и насочват обществения гняв към протести срещу мината. Местни жители, отдавна напуснали града, изразяват загриженост. В социалните медии дистанционна подкрепа на каузата оказват хора като Васко Михайлов, потърсили работа в столицата или гастербайтери като Галина Цветанова, изкарващи прехраната си в Испания. Реални хора, които се борят за бъдещето на родния си град. Редом с тях, обаче, стои плеяда от други лица с много по-амбициозни цели:

• Пламенната кариеристка: Жанета Димитрова е израснала в Брезник, отдавна работи извън града. През 2024 година изведнъж се появява като фейсбук-експерт за целите на протеста. Представя се за говорител на обикновените граждани, напада кмета за това, че „защитава минния проект“. Активизмът на Жанета съвпада с нейния личен политически възход. Присъединява се към партията на крайните националисти „Възраждане“ и съобщава, че ще оглави местната им структура. Противниците й отбелязват, че „Възраждане“ е известна със своята крайна деструктивна реторика и изглежда, че недоволството в Брезник е плодородна почва за кариерата на Жанета, която може да използва екологични теми като трамплин за високи позиции (местните шушукат, че се стреми към парламента, не й е достатъчен кметския стол). Всъщност, зад устрема на Жанета прозира лично разчистване на сметки: тя често напада действащия кмет на Брезник (подкрепен от управляващата партия) като го изкарва корумпирана пешка на минната компания. По този начин тя непрестанно подхранва своя собствен образ като основна алтернатива на кмета. Дали тя я истински загрижен екоактивист или е опортюнист, яхнал природозащитния гняв за свои собствени цели? Повечето хора в Брезник подозират, че второто е вярно.

• Агитатор в сянка: Следва може би най-спорната фигура в картината – Руслан Стоянов Кирилов. Той е бивш полицейски служител, превърнал се във фермер с много лоша репутация. Образ, който трудно се вписва в представата за обичащ природата екоактивист. Изключили са го от редиците на МВР преди години и оттогава е натрупал камара дългове, ядосани рентиери и обвинения в измами. За някои от тях се твърди, че е измамил възрастни хора, притежаващи земя, като ги е накарал да се подпишат под привидни договори за рента. Наглостта му го отвежда в съда, където през 2019 г. е съден за неизпълнен договор за покупка на комбайн. След като е получил машината, той просто решава да не я плати. Решението на Софийския градски съд от 2022 г. звучи като фрапиращ пример за недобросъвестност – Кирилов търси оправдания, твърди, че е платил тайно в брой, опитва се да избегне плащания, като ги смята за неморални, дори твърди, че продавачът не е бил истинският собственик на комбайна. Нищо от тези приказки не минава пред съдията. Кирилов е осъден да плати 157 500 лева неустойка плюс лихвите и юридическите разходи. Той не плаща и това задължение, но частен съдебен изпълнител се намесва като запорира всички активи на Кирилов – от идеални части в селски имоти до 12 декара площ в покрайнините на Брезник. Докато финансовата примка около Руслан Кирилов се затяга, изведнъж той преоткрива, че има много какво да каже против мината. Когато климатичните промени изправят Брезник пред суша и въвеждат режим на водата, Кирилов използва момента да се противопостави на кмета и на минния проект като взаимно свързани заплахи за града. Местните хора са изумени от нахалството му. Човекът, известен на всички като „проблемен… преследван от закона“, станал неочакван говорител на гражданските добродетели. Единици приемат на сериозно неговите тиради – изпълненията му са „много слаби“ и дългите му фейсбукизлияния изглеждат нелепи. Но пробудилата се природозащитна линия на Кирилов може би е стратегически ход. Според някои документи той използва темата против мината с надеждата да спечели милост или полза, защото го заплашват правни и икономически последствия. С други думи, скандиранията „Не на мината!“ са удобен изход от собствените му проблеми. Показателно е, че Кирилов сътрудничи на лица от партия „Величие“ и се присламчва към МЕЧ, може би за да подсили своята благонадеждност. Той е циничен огледален образ на избраната от Жанета посока за развитие. И двамата използват зелената кауза, за да изперат репутацията си. Единият с цел политическа кариера, а другият – за да избегне преследване от закона.

• Пазителите на социалната мрежа: На фона на поляризираната обстановка в Брезник, фейсбук се е превърнал в обществен плацдарм и място за отсяване на истината и лъжата. Основен сборен пункт онлайн е затворената група, наречена „Брезник“. Нейни администратори са семейството Петя Свиленова и Стефан Исаков. И двамата са ревностни борци против мината, които използват групата, за да разпространяват призиви, новини и дори язвителни коментари за местната власт. Петя е домакиня от уважавано местно семейство (майка й работи в общинската администрация), а Стефан е програмист и бивш кандидат за общински съветник. Чрез социалната мрежа те мобилизират искрено възмущение в своите съграждани. Оказва се обаче, че ролята им става малко по-сложна, когато се запознаем с интересни факти около техните семейни връзки и амбиции. Сестрата на Петя също е била кандидат за общински съветник, но не от същата партия като Стефан. А съпругът на тяхна братовчедка е част от сериозен бизнес, за който се шушука, че има връзки с интересите на подземния свят. Това означава, че един от фейсбукадминистраторите е политик, другият е роднина от една страна с политик, а от друга – с подставени лица, зад които се крият други големи бизнес интереси. Всъщност в града се твърди, че именно тези интереси тайно са финансирали бивш кандидат за кмет на Брезник с надежда да превземат властта в града. Самите Петя и Стефан са близки със семейство Пожарски и са твърди противници на мината, но политическите и бизнес елементи в семейните връзки навяват на мисълта, че активизмът против мината може да е резултат от по-дълбоки междуличностни отношения. Брезник е малък град. Оказва се, че всички лица, които публикуват във фейсбук коментари против мината от една страна са свързани помежду си, а от друга – имат връзка с политически, икономически и други задкулисни интереси.

• Местните политици: Не може да пропуснем онези, които опитват да превърнат нагласите против мината в електорална подкрепа. На местните избори през 2023 г. кандидат за кмет е Константин Драгомиров, който изгражда кампанията си върху посланието: „Не на златната мина в Брезник“. Той е бизнесмен от стара брезнишка фамилия. Стъпва върху общественото недоволство, като се представя за ярък противник на мината. Човек би казал, че зелената кауза ще го изстреля директно в кметския стол, но не става така.

Дългогодишният кмет (представян като подкрепящ мината) с лекота е преизбран с 61% от вота. Драгомиров се класира на трето място с резултат от 9%. Тогава се случва нещо любопитно. Драгомиров тихо заличава всички свои фейсбук публикации против мината, използвани в предизборната кампания. Кръстоносният му поход срещу мината изчезва от профилите му в социалните мрежи. Наблюдатели на процесите се питат дали този страстен щурм е бил само политически театър? Означава ли това, че след поражението сиДрагомиров е изтрил публикациите, за да не изгаря всичките си мостове. Може би има бизнес интереси, за които ще е полезно, ако мината проработи или просто иска да си върне благоволението на властимащите. Във всички случаи неговият път и провал илюстрират как екологичната кауза може да бъде използвана и изоставена от местните елити, когато вече не им върши работа.

Пъзелът от добросъвестни и жадуващи власт личности, от автентични и компрометирани фигури, формира картината на това, което анализаторите наричат „широка коалиция:местни жители и учители, новозаселили се активисти на чуждестранни и неправителствени организации, недоволни бизнесмени и хора със спорна репутация – всички обединени от загрижеността дали ще има златна мина“. Обединени, но същевременно и всеки със собствени мотиви. В резултат виждаме кампания за противопоставяне, която е водена от различни подбуди и е силно разединена. Големият въпрос е кой ще спечели, ако успеят да спрат мината.

Природозащитниците ще кажат, че „печелят брезничани, бъдещите поколения и планетата“. Но скептиците се опасяват, че друг тип печалба се крие зад ъгъла – бизнес интереси, политически амбиции и задкулистни мрежи, които се развиват там, където цари хаос.

Сблъсък на възгледи – и на интереси – на национално ниво

Докато из улиците на Брезник се скандира “Не на мината!”, в правителствените канцеларии и корпоративните офиси се случва нещо съвсем различно. Дружеството „Трейс Рисорсиз“, което държи концесията в Брезник, твърди, че реализира проект за модерна и безопасна мина, която ще осигури инвестиции и работа за стотици хора в района. Съобщава се, че в находище „Милин камък“ има 14.4 тона злато и 65 тона сребро – буквално златна мина, която може да инжектира 1.5 милион лева годишно в тази бедна част от България. Компанията е правила опит и за други минни проекти в страната, които са срещали ожесточена съпротива (особено в Трън, където през 2017 г. местен референдум стопира проекта). Решена да не повтори този провал, компанията-майка (мощната група „Асарел“) променя подхода си. През 2025 г. фирмата прави Ден на отворените врати, чрез който показва на местните жители чисто новата си техника и ги уверява, че „никакви опасни материали не се използват“ в процеса на работа. Тези PR усилия постигат голям ефект и демонстрират, че не всички в Брезник са против мината, особено когато се обещават и работни места. Това разкрива неудобната истина – обществото е разделено. Така е било и през 2013 година, когато 50 човека протестират срещу мината с ковчези на ръце. Организиран е и анти-протест от около 40 безработни местни жители, които се опитват да защитят мината като изтъкват, че „разчитат на мината да осигури работни места и развитие за общината“.

Това са малко на брой защитници на мината, които често биват игнорирани от активистите. Но те са пример за икономическата безнадеждност, която минните компании могат да използват в своя полза, а за активистите са ресурс, който трябва да обхванат, за да спечелят по-голяма представителност.

Междувременно бюрократите от Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката са приклещени между натискът от инвеститорите и отпорът на местното население. Засега общественото мнение е наклонило везните в своя полза – правителството де факто толерира местните референдуми, които отхвърлят минната дейност. В съседните общини на Брезник вече бяха проведени референдуми – както в Трън, така и в Божурище. През 2024 г. 96,8% от гласуващите в Божурище казаха „Не“ на мините. Това е смайващ резултат, който принуди властите да замразят плановете за добив в тези територии.

По същия начин в Трън през 2017 г. над 90% гласуват против, което кара минната компания окончателно да се оттегли. В Брезник също е имало опити да се проведе референдум през 2011-2012 г. Не е ясно дали такъв е бил проведен, но се знае, че местният Общински съвет и гражданите са обжалвали решенията в съда и това е предизвикало забавяне на проекта с близо 10 години. Всичко това говори, че е налице феномен, който се простира отвъд пределите на Брезник. Малки общности из цялата страна налагат вето над минните проекти, като отстояват правото си да имат достъп до чиста вода и до самостоятелни решения за своето развитие.

Тази тенденция предизвиква отпор от Българската минно-геоложка камара. Професионалната общност публично предупреждава, че страната „рискува да загуби инвестиции“, ако популистки природозащитни кампании блокират всеки проект. Ръководителите на минните компании се оплакват, че „изкуствено създавани страхове“ настройват обществото срещу съвременните минни проекти. От друга страна, екологични неправителствени организации (като „За Земята“) твърдят, че златната треска в България облагодетелства само чуждестранни компании и техните местни сподвижници, докато оставят след себе си само замърсяване и разруха. И двете гледни точки съдържат истина. В Брезник и двете биват използвани като оръжие от различните участници в сблъсъка. Зелената коалиция гръмогласно обрисува мината като неоколониалноплячкосване на българските ресурси. Компанията и нейните тихи привърженици виждат в протестиращите единствено лица, които не познават истината или които чрез тайна подкрепа от конкуренти и политици участват в кампании за оронване на доверието към тях.

Битката за Брезник

2025 г. показва, че Брезник е изправен пред кръстопът, който е емблематичен за много богати на ресурси общности: Как ще бъдат взети решенията за бъдещето – прозрачно, в обществен интерес, или в задимена стая, пълна с хора със скрити интереси? Именно затова коалицията против мината успява да забави проекта. Въпреки че концесията тече вече 10 години, добив от находище „Милин камък“ все още не се осъществява. Използвани са всички налични демократични средства: обществени обсъждания, подписки, съдебни дела, референдуми и медийни кампании. Брезник е пример за силата на гражданския активизъм – обикновени хора, защитаващи правото си да решават бъдещето на своя град.

Въпреки това не можем да пренебрегнем слабите места в този монолитен граждански фронт. Коалицията, която казва „Не на златната мина“, таи в себе си вътрешни противоречия, които могат да доведат до нейния крах. Зелените идеалисти делят борбата с лица, които преследват лични интереси. Някои протестиращи отравят средата, други изглежда се интересуват повече от това да отстранят кмета или да се спасят от стари дългове. А около тях кръжат различни кукловоди – агенти на влияние, които въобще не се вълнуват от арсена и горите, а гледат само кой контролира Брезник. Цялата тази мътна смесица от интереси говори за много по-голям системен провал. Най-добре би било толкова важни решения като това дали да има мина да се вземат от оправомощени институции, които преценяват научните доказателства, обществените нагласи и икономическата необходимост. В Брезник този вакуум в общественото доверие е запълнен с активизъм, който от своя страна е жертва на собствените си манипулации. Когато институциите се провалят, мястото им се заема не само от искрени активисти, но също и от лъжци и самозванци. Ето защо сагата в Брезник е история с поука: дори и справедливите каузи може да бъдат провалени в среда на слабо управление.

Съдбата на проекта в Брезник вероятно ще бъде решена в следващите месеци в столичните коридори на властта или може би в съдебната зала. Но каквото и да се случи – дали мината ще бъде спряна завинаги, подложена на натиск или забавена до безкрайност – едно е ясно. Чрез своите открити демократични действия и ясна воля брезничани показаха скритите договорки и сенчести мрежи, които обикновено действат на тъмно. Извадиха ги на светло и ги направиха част от открития разговор. Това само по себе си е победа на прозрачността. Дали общественият отпор е истинска битка за чисто бъдеще или прокси война за други интереси? На практика е и двете. Това е едновременно битка за чиста природа, която се поддържа от искрена любов към земята и страх за водата, както и поле за изява на скрити интереси, които се стремят към контрол и които се надяват да използват златото за свое лично облагодетелстване. Във войната за златото на Брезник, както и в много други случаи, предизвикателството пред гражданите е да си гарантират, че техният автентичен глас няма да се изгуби във врявата, която вдигат хора с безпринципно поведение, целящо лична изгода. Предизвикателството пред България е да се вслуша в искрения глас, който казва: „Няма да продадем дома си за парче злато“, и да поправи пропуските в системата, които създават удобна среда за разпростиране на скрити мрежи за влияние.