България отбелязва Деня на народните будители – празник на знанието, духа и свободата

На 1 ноември страната почита своите просветители, духовници и революционери – от Паисий до съвременните будители.

На 1 ноември България свежда глава пред своите просветители, духовници, писатели и революционери – хората, които събудиха народа за свобода и знание, и напомня, че будителството живее и днес.

Денят, в който България си спомня кои сме, е сред най-светлите празници в националния календар. Това е денят, когато почитаме будителите, пробудили духа на нацията и вдъхнали любов към знанието и родината – символ на духовната сила, която е съхранила България през вековете.

Сред имената, които остават завинаги в българската памет, са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов и още стотици, които с перото, словото и делото си са издигнали народа към свобода и просвещение.

Първото честване на Деня на народните будители е през 1909 г. в Пловдив, а през 1923 г. с указ на цар Борис IIIпразникът става официален общонационален ден. След пауза по време на комунистическия режим, през 1992 г.Денят е възстановен, за да напомня, че будителството е не само минало, а и настояще.

Днес празникът се превръща в зов за ново пробуждане – към учителите, учените, журналистите, артистите и всички, които със знание и доброта осветяват пътя на обществото. Навсякъде в страната се провеждат тържества, концерти и училищни инициативи, които носят духа на просвещението и националната гордост.