Бивш външен министър на Израел пред LA Times: Как политическите изчисления на Нетаняху доведоха до катастрофа

“Настоящият премиер позволи да заграбят палестински земи, да разширят незаконни селища, да презират чувствителността на мюсюлманите по отношение на свещената джамия на Храмовия хълм и да насърчават самоубийствени заблуди относно реконструкцията на библейския храм в Йерусалим”. Това заяви в материал за “Лос Анджелис Таймс Шломо Бен-Ами

Шломо Бен-Ами е назначен за посланик на Израел в Испания в периода 1987 г. до 1991 г., от 1999 г. до 2001 г.  заема длъжността на министър на вътрешните работи, а от 2000 г.  до 2001 г. е и външен министър

Вижте какво още сподели той пред едно от най-големите американски издания:

Рано или късно разрушителната политическа магия на израелския премиер Бенямин Нетаняху, която го държи на власт в продължение на 15 години, трябваше да доведе до голяма трагедия. Преди година той формира най-радикалното и некомпетентно правителство в историята на Израел. “Не се притеснявайте, увери той критиците си, че имам „две ръце здраво на волана“.

Но изключвайки всякакви политически процеси в Палестина и смело заявявайки в насоките на своето правителство, че „еврейският народ има изключително и неотменимо право върху всички части на земята на Израел“, фанатичното правителство на Нетаняху направи кръвопролитието неизбежно.

Трябва да се признае, че кръв течеше в Палестина, дори когато търсещи мир като Ицхак Рабин и Ехуд Барак бяха на поста. Но Нетаняху безразсъдно призова към насилие, като плати на своите коалиционни партньори всяка цена за тяхната подкрепа. Той им позволи да заграбят палестински земи, да разширят незаконни селища, да презират чувствителността на мюсюлманите по отношение на свещената джамия на Храмовия хълм и да насърчават самоубийствени заблуди относно реконструкцията на библейския храм в Йерусалим. Междувременно той също отстрани по-умереното палестинско ръководство на Махмуд Абас на Западния бряг, като ефективно подсили радикалния Хамас в Газа.

Според изкривената логика на Нетаняху, силното ислямистко управление в Газа би било крайният аргумент срещу политическо решение в Палестина. Като награждаваше екстремистите и бичуваше умерените, Нетаняху вярваше, че той, за разлика от меките левичари, най-накрая е намерил решението на конфликта. Споразуменията на Ейбрахам, които нормализираха отношенията на Израел с четири арабски държави (и вероятно скоро ще включват Саудитска Арабия), го заслепиха за палестинския вулкан под краката му.

Но в безмилостното, варварско клане на израелски цивилни в селата около Газа, високомерието на Нетаняху срещна своя враг под формата на диващината на Хамас. Петдесет години и един ден след като Египет и Сирия предприеха изненадваща атака в това, което стана известно като войната Йом Кипур, Хамас нахлу в границите на Газа с Израел и изби стотици беззащитни цивилни.

Мнозина изразиха учудване, че Хамас толкова лесно проникна в защитата на Израел по границата с Газа. Но нямаше такива защити. Когато Хамас започна да избива стотици беззащитни цивилни, славната армия на Израел беше предимно разположена другаде. Много от тях бяха назначени на Западния бряг, за да защитават религиозните заселници в сблъсъци (понякога инициирани от самите заселници) с местни палестинци и на фестивали около техните светилища.

Предположението винаги е било, че Газа не е жизненоважен приоритет. Подземна стена от сензори и укрепен бетон, която Израел изгради около анклава, трябваше да блокира тунелите, през които Хамас се опитваше в миналото да проникне в израелските гранични села. Нямаше никаква полза. Милициите на Хамас просто щурмуваха оградите на повърхността.

Атаката на Хамас беше не само тактическа изненада, но и стратегическа бомба. През последните две години Хамас създаваше впечатлението, че се превръща в правителство, което се интересува повече от задоволяване на материалните нужди на своите хора, отколкото от предполагаемо неефективна въоръжена съпротива. И израелците вярваха в това, в което искаха да вярват: че субсидиите от Катар и техните собствени жестове ще разубедят Хамас от бъдещи военни приключения.

И сега какво? Възстановяване на възпирането? Как точно? Самонаказание под формата на нова окупация на Газа? Трудно е да си представим сухопътна инвазия. Ужасното ниво на разрушения и жертви, които това би довело, е една от причините, като многото израелски заложници сега в Газа осигуряват допълнителна застраховка. Друг е рискът Хизбула да отвори допълнителен фронт от Ливан на север. Възможностите на Хизбула са по-малки от тези на Хамас, а война на два фронта, при която Иран вероятно подкрепя враговете на Израел, е апокалиптичен сценарий.

Ето защо президентът Байдън предупреди враговете на Израел „да не се възползват от кризата“. За да подчертае идеята, Байдън нареди група самолетоносачи на ВМС да отиде в източното Средиземноморие.

Но тогава кога израелско-палестинският конфликт изобщо е отговарял на логиката?

Научихме от Клаузевиц, че войната трябва да има смисъл в контекста на политическа цел. Сегашната война на Хамас има такива цели: осигуряване на неговата хегемония в палестинското национално движение, освобождаване на неговите мъже от израелските затвори чрез размяна на заложници за тях и предотвратяване на изоставянето на тежкото положение на Палестина от „арабските братя“ в бързината им да нормализират отношенията с еврейска държава. За правителството на Нетаняху обаче това е чисто реактивна война без политическа цел освен достигането на пауза до следващия кръг от военни действия.

Когато боевете приключат, преговорите за размяна на заложници и пленници са неизбежни. Възможно е очевидно неефективната блокада на Газа да бъде премахната. Във всеки случай ще остане различен въпрос: дали варварството, което милициите на Хамас демонстрираха в полетата на убийството около Газа, е правилният път към палестинското изкупление. Техният миг на предполагаема слава ще живее в позор много години напред.

Източник: latimes.com

Превод: MEDIAMALL.bg