БАН очерта три сценария за българската икономика до 2028 г.

Икономистите предупреждават за по-слаб растеж, бавно овладяване на инфлацията и необходимост от промяна на модела на икономическо развитие към по-висока производителност и инвестиции.

Три възможни сценария за развитието на българската икономика до 2028 г. представя Годишният доклад на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН). Анализът, озаглавен „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“, разглежда състоянието на националната и световната икономика и очертава перспективите пред страната в средносрочен план.

Според учените България навлиза в 2026 г. с по-силно вътрешно търсене, активен кредитен пазар и засилени инвестиции, но и с отслабваща външна позиция. Прогнозата е разработена в три сценария, които отчитат влиянието на международната среда, финансовите условия и фискалната политика върху икономическия растеж, инфлацията, външния баланс и държавния дълг.

Базовият сценарий остава сравнително благоприятен, въпреки нарастващата външна несигурност. Очакванията са реалният БВП да нарасне с 1,6% през 2026 г., с 2,5% през 2027 г. и с 3,5% през 2028 г. В същото време инфлацията ще се понижава постепенно – до 3,7% през тази година, 2,9% през следващата и 2,4% през 2028 г.

Авторите на доклада предупреждават за риск от ограничена стагфлационна среда, характеризираща се с по-нисък икономически растеж, по-висока инфлация и по-слаби фискални и външни показатели. Според тях дори при по-благоприятно развитие няма автоматично стабилизиране на дълговата динамика, което изисква предпазлива фискална политика и поддържане на буфери срещу външни шокове.

Икономистите подчертават, че присъединяването на България към еврозоната носи институционални и финансови предимства, но само по себе си не гарантира ускорен икономически растеж. За постигането му са необходими повече инвестиции, технологично обновяване и повишаване на производителността на труда.

Докладът отчита, че икономическата активност през 2025 г. е продължила да нараства, но все по-силно зависи от вътрешното потребление. Според учените устойчивото развитие изисква преход от модел, основан на потребление и внос, към такъв, който се опира на инвестиции, индустриална модернизация и производство с по-висока добавена стойност.

Специално внимание е отделено и на факторите, определящи цените в българската икономика. Изследователите са разработили нов Индекс на цените на факторите на производство, който показва, че електроенергията, природният газ, пшеницата и разходите за труд формират над 80% от промените в производствените цени.