Бабата на Кирил Петков също се оказа репресирана от комунизма

Кирил Петков изцяло върви по стъпките на Бойко Борисов, като съобщи във Фейсбук, че неговата баба, по подобие на дядото на Борисов, е била репресирана от комунистическия режим. „Новината“ е придружена със снимка на първия демонтиран елемент от Паметника на Съветската армия.

Не е ясно за коя от бабите си пише Петков – по майчина или по бащина линия, но за сметка на това на всички е известно, че Татко Петко е бил сътрудник на Държавна сигурност и близък приятел с убития Алексей Петров.

Припомняме, че Петко Петков – бащата на Кирил Петков, се озовава в Канада още през 1988 г., тоест, преди промените, където по данни на хора от спецслужбите са изпратени и парите на военното разузнаване – заедно с хора, които да се грижат за тях. Едва ли такава задача ще се повери на неблагонадежден човек, чиято майка или тъща е в черния списък на ДС.

И още нещо за лъжите на Петкови: Татко Петко е разказвал как е взел канадско жителство. При кацане в Канада скача от самолета и веднага се предава на канадските власти, като иска политическо убежище. Аргументът: неговата баба е лежала в комунистически лагер „Белене“ след 9 септември 1944 г.

Така се получават вече две репресирани баби – и на Татко Петко, и на Кирил Петков. Да не говорим, че „Белене“ е бил лагер само за мъже.

Канадското пътуване на Татко Петко обаче поставя поредица от въпросителни, защото в онези години никой в България не може да получи международен паспорт без съгласието на комунистическата Държавна сигурност. Камо ли син на лежал в комунистически лагер сред 1944 г. българин. Закупуването на самолетен билет за каквато и да било дестинация в чужбина в онези години също не става без одобрението на Държавна сигурност.

Затова е смешен плачът на лидера на псевдопромяната за репресираната баба. Да не говорим, че постът на Кирил Петков е пуснат във Фейсбук посред нощ, в 0:36 ч., когато кой знае с какви „пици“ е преял.

Публикуваме текста на Кирил Петков без редакторска намеса:

“През 1952 година е била вербована за агент на службата и отказала да работи като струдник. На срещата ce яви с одеало и друг багаж – готова да я изпратят в затвора.” – това е цитат от досието на моята баба, когато отказва да бъде част от държавна сигурност с риск за живота си.

По същото време първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов.

Източник: BIG5